вторник, 28 февруари 2017 г.

Този ден

Този ден е целувка от пролет
по лицето на намръщената зима,
този ден е птичи полет
на поезия, написана без рима.

Този ден е валсова стъпка
по ръба на очевидното,
този ден е прошка като пъпка,
надраснала обидното.

IT готварска рецепта


 Задушена платка на бавен рестарт

Необходими продукти:
- Дънна платка -  1 бр.;
- Компютърни вируси - 2- 3 бр.;
- Твърд диск - 1 бр,;
- Прах от LED монитор на вкус;
- Оптични кабели  - 1 кг.
- Клавиши от стара клавиатура 20- 30 бр.
Начин на приготвяне:
Един ден предварително изключваме антивирусната програма на персоналния си компютър, за да се улесни безпрепятственото влизане на вируси, които така да натоварят процесора, че той да загрее до температурата, необходима ни за задушаване на дънната платка. В момента, в който вентилаторът на охлаждането се включи, задушаването е започнало и затова към платката можем да добавим за гарнитура твърдия диск, като е необходимо да засечем час и половина до неговото пълно омекване. След час и половина топлинна обработка, платката и твърдия диск се разкашкват, объркват и поставят да къкрят на бавен рестарт. За целта трябва да оставим отворени всички възможни програми от контрол панела, та рестартът да бъде допълнително забавен от необходимото му технологично време за затваряне на програмите. Тук е моментът, в който кашата може да се посоли с натрупан прах от LED монитор на вкус и в нея да се разхвърлят крутони от клавиши на стара, непотребна клавиатура, с изпръхнала от времето пластмаса. Докато получената консистенция къкри на бавен рестарт, сваряваме оптичните кабели, докато омекнат, след което леко ги запържваме върху нагорещен тъчскрийн на Самсунг Галакси. Кабелите се пържат, докато станат еластични, подобно на спагети и се оставят да изстинат в сървърно помещение, а след това да съхнат в РАК шкаф. През това време рестартът трябва да е приключил и задушената каша от твърд диск и дънна платка, в която разбъркваме спагетите от оптични кабели, се сервира върху китайски лап топ, за да може ястието да бъде допълнително по китайски овкусено и всеки да лапа и топи, колкото му процесор иска! Да ви е вкусно!  


понеделник, 27 февруари 2017 г.

Прошката ми сякаш е творение

Ще те погледна с най- свирепите очи,
защото идвам да получа отмъщение...
Само с поглед съвестта ти ще те изобличи,
но вместо мъст, ще раздавам опрощение!

 
И ще ме погледнеш с разплакани очи,
с най- човешкото възможно зрение.
А съвестта ти удивена ще мълчи
пред прошката ми, сякаш е творение...

неделя, 26 февруари 2017 г.

IT прочит на "Дядо вади ряпа"

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета живеел един стар и беловлас системен администратор, известен с никнейма "Дядото", който всички юзъри наричали така, тъй като бил дядо по права оптична линия на Правец 82. Някога "Дядото" архивирал дълбоко в харддиска на компютъра си работна папка, наречена "Ряпа", която в началото била само едно килобайтче - малко и леко като семенце на ряпа. Но с годините в тази папка се натрупали толкова записи от системните регистри, грешки и темпови файлове, че тя пораснала до няколко терабайта и станала трудна за изтегляне от RAM паметта. Започнал да тегли старецът папката, но не му достигала мощност на процесора и тя не помръднала и с един килобайт навън. Затова "Дядото" извикал на помощ своя колежка с никнейм "Бабата", която също била от старата генерация системни администратори от времето на Правец 82. Тя се свързала в мрежа с "Дядото" и започнала да тегли заедно с него тежката папка. Напъвали се с всичките си гигахерци процесорите, загрявали хардовете, включвали им се вентилаторите на охлаждането, но не и не - папката не помръдвала. На помощ им дошла внучката - млада геймърка, която започнала да дърпа "Ряпата" на торенти през Замунда, но скоро и нейната операционна система започнала да се товари и да забива. Така "Ряпа" вместо да се тегли, забивала. Изглеждала така, сякаш се е забила по- надълбоко и от дъното на дънната платка. А до там можели да стигнат само хакери като "Кучето" и "Котката", чиито никнейми не били случайно такива - те лесно откривали шорткъти, надушвали заобиколни драйвери и се добирали със зъби и нокти до всяка апетитна информация. Започнали да дърпат, като подобно на куче и котка разкъсвали папката на отделни файлове, за да се тегли по- лесно. Оставало им още един клик до пълното изтегляне. Но как да кликнат без мишка?! Затова накрая включили и една оптична мишка. Без никакво усилие, тя само кликнала десен бутон, опция "Open" и...папката излязла на повърхността на десктопа! 

четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш

Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш,
ако видиш как Свободата свободия стана,
сигурен съм, че на бесилото сам ще се върнеш

и ще се каеш, че за Свободата ни въстана.

Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш,
ако видиш как робството съжителство стана,
сигурен съм, че на бесилото сам ще се върнеш,
и ще се каеш, че срещу съжителите си въстана.


Апостоле, ако днешна България можеш да я зърнеш,
ако видиш как българинът европеец стана,
сигурен съм, че на бесилото сам ще се върнеш
и ще се каеш, че за българщината въстана.

Апостоле, по- добре, че България не можеш да я зърнеш,
сигурно е по- добре, че на бесилото застана,
защото ако днес от Оня свят се върнеш,
ще кажеш тъжно: "Не искам тука да остана!"

понеделник, 13 февруари 2017 г.

Вместо валентинка

Вместо валентинка с форма на сърце,
вместо цветя и пръстен от сребро,
ще подам на падащ протегнати ръце,
ще дам на злия незаслужено добро.


Вместо валентинка с лиричен стих,
вместо романтична вечер и целувка,
ще чуя на отчаяния в гласа му тих
споделена болка без преструвка.

Вместо валентинка в розов плик,
вместо среща с любим човек,
ще чуя неизказания с думи вик
и ще подаря утеха като лек. 

петък, 10 февруари 2017 г.

И мъжете плачат понякога, повече от жените дори...

И мъжете плачат понякога,
повече от жените дори,
макар и не със сълзи всякога,
в очите им мъка гори.

И мъжете плачат, признавам,
макар силни да са наречени,
но по сълзите им познавам,
че на човещина са обречени.

И мъжете плачат без срам,
когато душата им е унила,
но дори да плачеш сам,
да пророниш сълзи е сила.

четвъртък, 9 февруари 2017 г.

Най- бащиния звук

Тази нощ сънувах татко,
милият му бащин лик,
дошъл от Оня свят за кратко,
да се видиме за миг.

Усмихнат, мъжки ме прегърна,
като че ми даваше кураж,
когато от съня се върна,
на дома да бъда страж.

Събудих се и нямаше го вече,
но бях сигурен, че той е тук,
защото Оня свят не е далече,
щом чувах от гласа му звук.

Чувах как мило ме нарича,
така, както никой друг,
отново казваше, че ме обича
на гласа си с най- бащиния звук.

сряда, 8 февруари 2017 г.

Очите ти

Очите ти - дълбок планински вир,
в които дете сякаш се е скрило,
издават нежния ти мир
под миглите - разтворено ветрило.

Очите ти - сияйни летни небеса,
в които птиче сякаш е летяло,
издават сълзи с блясък на роса,
потекли по лицето бяло.

Очите ти - хоризонт в морето,
където залез тихо тлее,
издават тъгата на сърцето,
която с ромона на дъжд се лее.



вторник, 7 февруари 2017 г.

IT прочит на известни народни поговорки

Да би мирно седяло, не би чудо видяло - Да би мирно кликало, не би Фейсбук видяло.

Стадо без мърша не може. - Форум без спам / хейтъри не може.

Без наука няма сполука. - Без Фейсбука няма сполука.

Бог високо, цар далеко.
  - Процесор високо, сървър далеко.

Блага дума железни врата отваря. - Блага парола железни акаунти отваря.

Брат брата не храни, но тежко му, който го няма. - Юпиес Юпиеса с ток не храни, но тежко му, който го няма.

Бяга като дявол от тамян. - Бяга като "Троянски кон" от антивирусна програма.

Видяла жабата, че подковават коня, и тя вдигнала крак. - Видяла Vista - та, че преинсталират Windows - а, и тя вдигнала хард диск.

Вятър го вее на бял кон. - Перка го вее на бял "Троянски кон".

Гарван гарвану око не вади. - Уиндоус Уиндоусу оптично устройство не вади.

Стигна дъното. - Стигна дънната платка.

Днешната работа не оставяй за утре. - Днешният рестарт не оставяй за утре.

Една птичка пролет не прави. - Един шътдаун (shutdown) рестарт не прави.

Едно си баба знае, едно си баба бае. - Едно си Гугъл знае, едно си Гугъл бае.

За вълка приказват, а вълкът в кошарата. - За вируса приказват, а вирусът в харддиска.

Камъкът на мястото си тежи. - Гигабайтът на мястото си тежи.

Крушата не пада по- далече от дървото. -  Мишката не пада по- далече от компютъра.

Където не го сееш, там никне. - Където не го инсталираш, там стартира.

На гол корем чифте пищови. - На гол харддиск чифте процесори.

С чужда пита помен прави.  - С чужди сървър памет прави.

Ум царува, ум робува, ум патки пасе. - Процесор царува, процесор робува, процесор дънни платки пасе.