Любовта, казано съвсем накратко,
е
да ядеш с някого и да ти е сладко,
дори и храната да горчи,
но
искрен смях да звучи,
дори да е сладка, солена,
но
с любим човек споделена,
дори да са празни лъжиците,
но да има обич в зениците…
Защото дори трапезата да е скромна, бедна,
Любовта е сладка до трохичката последна!
Защото можеш да я видиш, дори да си сляп,
когато те засища споделената трохичка хляб.