събота, 27 май 2017 г.

Писмо на баба до Америка



Здравей, бабиното,
Пиша ти просто така,
без да има причина,
че не сме се чули,
откакто дядо ти почина.
Аз съм добре, не се оплаквам,
седя си и смъртта очаквам.
Ама тя за мене още не дохожда,
макар сърцето леко да пробожда.
Имам си и много други болежки,
но си ги нося, като че са дрешки.
Излизам вечер, седя по селските пейки,
с моите дружки, като мене кухи лейки.
Тази вечер у дома сме се събрали
да погледаме индийски сериали.
Гледаме и то е знайно,
че поплакваме си тайно.
Даже кучето, без да се крие,
заедно с нас безутешно вие.
Иначе нищо интересно не става,
освен, че се отели старата ни крава.
И тя е като мене пенсионерка стара,
ама бик успял да я прекара...
Магарето пък хвана гората,
вечер реве срещу зората.
Май за дядо ти още си тъгува,
мъката с песен я лекува.
Какво да правя, оставих го да емигрира,
щом в гората утеха то намира.
Та това е, тука няма какво да се случи,
освен баба писмо от внуче да получи.
...Ала ти да ми пишеш престана
и на мен нищо не ми остана...
Затова рекох аз писмо да ти драсна,
за да те питам колко вече порасна?!
Как е там, в таз Америка далечна,
имат ли си крави като мойта - млечна?!
Имат ли си кучета, кокошки,
садят ли в двора си овошки?
Как, с какво домати окопават,
какво по цял ден бабите им прават?!
Как се храниш, добре ли се обличаш,
имаш ли момче, по което се увличаш?!
Как върви учението кажи,
къде живееш, снимка покажи.
Прати ми за кръвното илачи
и картичка с небостъргачи.
Че животът ми свършва, намаля,
а на седянка нямам с какво да се похваля.
Страхувам се да не мигрирам при дядо ти оттатък
и да не дочакам отговор от тебе кратък.
Затова преди во веки да затрая,
„Ай лав ю!“ пиша ти накрая...
Да ме убие чума,
не знам що значи тая дума,
но в сериалите, когато се обичат,
"Ай лав ю!" винаги изричат!

петък, 26 май 2017 г.

Ех, да можеше!

Ех, да можеше...
...да се изправи Левски пред парламентарната публика

и да потърси сметка къде му е чистата и свята република?!
Да се изправи Ботев пред депутатите подобно арбитър
и да попита за кого умря в мъки Хаджи Димитър?!
Да напише Левски: "Народе???" - с въпросителни тревожни,
погнусен от депутатите ни алчни и безбожни.
Да покаже Ботев пред аудиторията суетно шумна,
как още му кърви на чело раната куршумна.
Да можеше хъшове да са станат народни депутати,
та Ботев всички политици на "Майце си" да прати!
Да изнесе цар Калоян пред депутатите реч,
но не с думи, а като при Одрин - с меч.
Да можеше хан Крум само с поглед страшен
да смрази кръвта на депутат сегашен,
като му покаже чашата от главата на предател,
за да помни дълга си пред своя избирател!

Любовното обяснение на един танкист

О, по- съвършена от Т 34! О, по- вълнуваща и от Парад на победата в Москва!


Накъдето и да се обърна, мерникът на взора ми вижда само вас, защото съм под обсада на Любовта! Но нима кръговата отбрана на сърцето ми ще издържи на силните като преки попадения от осколъчно - фугасни снаряди чувства!? Колкото и да маневрирам, Любовта неизбежно ме настига подобно крилата ракета с топлинно насочване. А за душата няма толкова здрава композитна броня, която да издържи на обстрел с голям калибър емоционален заряд. Но аз и не искам вече да се крия от фронталните попадения на Любовта. Искам предната пасивна броня на закоравялата ми от отчуждение душа да бъде пробита, да бъда запленен и да капитулирам безусловно пред чувствата, които изпитвам. Искам да видя красотата ви не през окуляра на мерника, а непосредствено с очите си. За да мога без мерни прибори да се насладя на вашата изваяна като гилза на бронебоен снаряд фигура; за да мога да съзерцавам бедрата ви, стройни като дула на далекобойни оръдия; за да бъда запленен от хипнотичната сила на очите ви, черни и дълбоки като гнезда на тежки картечници...Затова искам да изляза с вдигнати ръце от затворения купол на собственото си его и да застана смело пред насоченото от упор дуло на вашия поглед. И да ви призная като пред военен трибунал, че вие сте всичко, от което имам нужда. Вие сте като последно останал в боеприпасите ми снаряд на Надежда в неравния танков двубой с Живота. Вие сте като патрон, трасиращ правилната прицелна точка на Нежността ми. Вие сте като последната капчица дизелово гориво за двигателя на Вярата ми. Вие сте като твърда почва под тежките вериги на вътрешния ми мир. Вие сте единствената ми, но напълно достатъчна публика на Гергьовденски парад, пред която мога спокойно да разкрия цялата си конструктивна сила и слабост на характера. Да разкрия, че под грубата танкова броня на тялото ми живее нежно горящата като фугас душа на поет и войн, готов да завоюва завинаги Сърцето ви с една саможертвена, но красива фронтална контраофанзива. 



Бронетанково - бригадно ваш: Панцер Донкин

сряда, 24 май 2017 г.

На кой език да ти кажа, че те обичам?

На кой език да ти кажа, че те обичам,
кой е най- любовният от всички,
на кой любовта си мога да изричам
с най- красиво римувани срички?!


Френският е така напевно серенаден,
език на поети, парижки лиричен,
но дали като за мен е бил създаден,
за да изрази светът ми личен?!


Испанският е опияняващ- вино отлежало,
звучи като китара, среднощно разплакана,
но може ли на сърцето ми с тъга натежало,
да изрази любовта му, така дълго чакана?!
   

Немският е като команда строга,
стегнат, сякаш думите са в боен строй
но питам се дали с тях ще мога,
да изразя на чувствата нюансите безброй?!


Английският е достолепен,
език на лордове, облечени с власт,
но чудя се, до каква ли степен,
се изразява с него страст?!


Остана ми само един език пригоден,
с когото да изразя и без думи дори,
любовта си по начин най- мил и роден,
която без пламък в сърцето гори!


Това е езикът на мама и татко,
езикът, на който говори моето сърце,
с него мога чрез една дума, кратко,
да покажа на душата си скритото лице!

вторник, 23 май 2017 г.

Накъде върви народа възродени?

Послание реших на този ден да пратя
до Кирил и Методий, солунските братя.
Реших да ги попитам нещо риторично
по тяхната специалност - граматично.
- Защо? - заговорих техните икони -
в азбуката ваша няма емотикони?!
Защо сте измислили толкова буквени знаци,
да тормозите ума на днешните хлапаци?
Каква е тази азбука - дълга цели метри,
не можахте ли "Ч" да заместите с чет'ри!?
Защо вместо "Ш", не използвахте шест,
тогава азбуката ви щеше да е дъ бест.
Защо решихте, че от наша азбука имаме нужда,
като можем да си пишем и на латиницата чужда.
Не искам да ви причинявам стрес,
но и "Под игото" излезе като есемес.
Тъжно е, но факт, мили наши азбукари,
днес всеки пише, както свари!
Цялата кирилица отиде в миграция,
остана шльокавата транслитерация!
Затова днес не сме убедени
накъде върви народа възродени:
Дали към светли бъднини,
или към тъмни мътнини!?

Върви, народе обезродени



Върви, народе обезродени,
към светла емиграция върви,
заради Герб, таз сила нова,
гражданство си поднови!

Върви към мощната Европа!
В миграционните вълни върви,
от бедност неизменно воден -
и Бойко ще те благослови!

Напред! Европата е слънце,
която с евро ще те сгрей!
Напред! Герб не пада
там, дето глупостта живей!

"Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Парламента веч,
със сила демонстрирай воля,
ако трябва и със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало така лесно забравимо,
о, непоносими пенсионерски старини!

България не остана вярна
на достославний тоз завет -
и напук на народните страдания,
извършиха се предателства безчет...

петък, 19 май 2017 г.

Буен вятър стройна ела залюби

Буен вятър стройна ела залюби,
щом я видя, умът си по нея загуби...
Подари й букет от гръмотевици страшни,
запя й песни в хор от виелици прашни.
Милва я с ухания на бризове далечни,
окичи я с огърлица от камъни речни.
Довя й ехо от птичи песни сладкопойни
и шепота на морските вълни спокойни.
Поднесе й капки дъжд  - блестящи като мъниста,
освежи я с повей от утрин, събуждаща се чиста.
Покани я на валс от плаващи в ефира листи,
докосна я с трепета на хоризонтите лъчисти...
Направи всичко това, без да знае,
че елата само от...брадва ще се смае!
Какво да се прави,
отношението й е обидно,
но елата е дърво фригидно!
И за да може някой да я трогне,
трябва брадвата да му помогне!

Казарма за майките

Че казармата се връща в Новините обявиха
и майки - активистки като глутница завиха:
"Как така децата ни с автомат ще стрелят
и тонове картофи, лук с нож ще белят!?
Как сами ще си оправят леглата,
кой ще им помага в теглата!?
Как ще стават сутрин толкова рано,
как ще си кърпят на дрехата съдрано?!
Как ще живеят без телефон и чат,
как по плаца ще клякат и търчат?!
Кой ще им готви и баници меси,
как ще правят коремни преси?!
Как ще се тагват във Фейсбука,
как ще си изхвърлят сами боклука?!
Ех, че се падна тежка карма
нашите деца да влязат в казарма!"
Затова министърът е длъжен да предложи,
всяка майка военна повинност да положи.
И тогава ще имаме армия силна, жертвоготовна,
която за детето си ще вдигне и Трета световна.
От която дори и американските тюлени
ще бъдат с голи ръце победени...

четвъртък, 18 май 2017 г.

Бабината стара къща



Тихо тлее на луната светлината слаба,
в сянката ѝ сгушена е къщата на баба.
Останала сама като сираче,
тъжно приведена, сякаш плаче.
Прозорците ѝ тъмни, по-мъртви от очи на сляп,
в кухнята отдавна не ухае на изпечен хляб.
Бурени са скрили пътеката на двора,
оградата е паднала, сякаш от умора.
Вратата на входа скърца унило,
лястовиче мъничко гнездо е свило.
И само то е живинка последна,
която стопля тази стряха бедна.
Само то, макар и да отлита есен,
се завръща пролетта с песен.
Но именно защото лястовичето се завръща,
продължава да е жива бабината стара къща!
Защото всяка къща
е жива, не умира,
докато има кой в ней да се прибира...

събота, 13 май 2017 г.

За кожата на една череша

Крадец в черно, с маска се предреши,
за да краде с взлом от скъпите череши.
Излезе на пазара въоръжен с пушка
и взе една от бабите на мушка.
"Избирай - черешите или живота,
решавай бързо, недей се мота"
Бабата гледа като Рамбо, без да мига
и автомат изпод престилката повдига.
"Назад, черешите са скъпи,
ако ти е мил живота, тръпи!"...
...Ей, този свят морално хептен се омеша,
щом животът струва колкото една череша!

четвъртък, 11 май 2017 г.

Аз съм българче

Аз съм българче и силна
майка мен ме е родила;
но с беззакония обилна
държавата чедата е убила.


Аз съм българче. Обичам
наште планини обезлесени,
политиците на майка да наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
но в емиграция живея,
всичко българско и родно
по емигрантски го копнея.


Аз съм българче и расна
в дни безлики, в срамно време,
син съм на земя прекрасна,
но с политици от крадливо племе.

Не желая пред името си титла и чин

Не желая пред името си титла и чин,
достатъчно ми е едно звание кратко,
да чувам от моите дъщеря и син
с любов да ме наричат татко!



Достатъчно ми е, без да бъда генерал,
накрая с орден на гърди да се окича,
затова че всяка тяхна болка съм разбрал
и съм ги научил как да се обича!

понеделник, 8 май 2017 г.

Кулинарна филмотека

Тези дни започнах да се ограничавам, за да отслабна за лятото и постоянно съм гладен. За да не мисля за храна, започнах да гледам филми, но на празен стомах филмовите заглавия започнаха да ми звучат прекалено кулинарно...
"Титаник" стана "Тиганик", "Сам вкъщи" - "Салам вкъщи", "Ледена епоха" - "Сладоледена епоха", "Враг пред портата" - "Враг пред тортата", "Завръщането на джедаите" - "Повръщането на джедаите", "Тънка червена линия" - "Плънка червена линия", "Вълка от Уолстрийт" - "Кълка от Уолстрийт", "Сексът и градът" - "Кексът и градът"...Имената на артистите също ми зазвучаха вкусно: Ал Пачино - Ал Палачино, Джеръми Айрънс - Джеръми Айрянс, Кейт Уинслет - Кейт Джин с лед, Ан Хатауей - Тиган Хатауей, Пенелопе Крус - Пенелопе Хрус - хрус, Рене Зелуегър - Реване ЗелEуегър...
...Направо изядох цялата филмотека в Замунда!

неделя, 7 май 2017 г.

Има ли кой?

Има ли кой душата ми да прочете до последната страница,
за да може с разбиране в нея да вникне!?
Има ли кой да стигне на душата ми най- далечната граница,
за да може безгранично да я обикне!?



Има ли кой душата ми да прочете до последната страница,
за да може след това да я допише!? 
Има ли кой да стигне на душата ми най- далечната граница,
за да я докосне свише?!

сряда, 3 май 2017 г.

Поезия без думи





Нямам силни думи поезия да пиша,
но в мълчанието ми бурен вятър диша.
Всяка премълчана дума, всяка мисъл моя,
е вълна, разбиваща се с грохот в прибоя.
Всяко мое изказано без думи изречение,
е като стихията на речното течение,
всяка моя ненаписана точка и запетая,
е пълна с тишина самотна стая,
всяко мое тревожно многоточие,
е дуло, насочено в слепоочие,
всяко мое междуредие и пауза,
е изгубена, красива кауза.
Затова поезията ми, макар със знаци необозрими,
ще бъде написана с най- истинските рими.
Защото поезията не се пише с думите мастилни,
а с делата и стихиите на чувствата ни силни!