четвъртък, 20 май 2010 г.

Когато локомотивът влиза в гарата


Обичам този момент. Когато се чува тихото тракане на релсите и фаровете на локомотива разсичат със сноповете си светлина черния цвят на нощта. Влакът се показва от завоя и влиза в гарата. Дава предупредителен сигнал, който отеква с дрезгаво ехо. Локомотивът минава покрай мен заедно с вихъра на въздуха, раздвижен от скоростта на влака. Това е добрата стара "Шкода" 45, с двойката кръгли фарове, които й придават някакво кротко, но уморено излъчване. Тя минава покрай мен с пулсиращ някъде в търбуха си двигател. Всичко наоколо за миг започва да трепти от резонанса на двигателя. Бученето е дълбоко и гърлено, сякаш излиза от озъбената паст на могъщ звяр. Спирачките свирят с пронизително стържене в желязото на колелата и влакът спира. Преди да се кача в него, поглеждам към локолотива. Той стои там, най- отпред...стар, с олющена и напукана боя, но готов да продължи напред- до следващата и следващата гара. До следващия и следващия километър. До следващия и следващия пътник. До края! А началото е било толкова отдавна- преди толкова много години, преди толкова много километри, преди толкова много пътници. Началото е било в Пилзен, в завода на "Шкода". Където някога е работил и татко като заварчик. Работил е всеки ден, дори извънредно в събота и неделя- само и само да изкара някой лев повече, че е имал къща да строи, семейство да храни. Заварявал е до преумора по локомотивите. До такава преумора, при която ти става черно пред очите. Затова той винаги казваше: "Бях ги намразил тези локомотиви!" Но въпреки това, като ги видеше, не можеше да остане равнодушен: "Големи машини са!" Искаше да ги мрази, но ги обичаше. Така, както и аз ги обичам- нищо, че са стари, нищо, че са бавни, че са амортизирани, че са опасни дори...Защото, когато "Шкода" влиза в гарата, с нея влиза и Миналото. Но не Миналото като абстрактно общо понятие, а съвсем конкретно и лично- в лицето от желязо на локомотива. По което има от заварките на татко- следи от неговата младост, от неговите трудни мечти, от неговите ръце, сърце и душа...
...Затова обичам този момент- когато локомотивът влиза в гарата. Тогава след него влизат, закачени заедно с вагоните и спомените за човека, който продължавам да обичам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар