...И така, ако написаните думи имаха способността да поемат и да отразяват всички странични гласове и звуци, които са съпътствали тяхното написване, щеше да бъде толкова...съкровено. Да, съкровено! Защото щяха да се чуват много от онези гласове и звуци, които се описват с думи. Както е в моя блог...
...В моя блог, ако думите, написани от мен, имаха ехо- щяха да се чуят толкова интересни гласове и звуци. Всички гласове и звуци, които неизменно съпътстват моето писане:
-"Хрррр- хрррр- хрррр!" Това е ехо от тихото похъркване на Мамето, докато пиша посреднощем с лаптопа в леглото;
- "Още ли не си заспал!?" Това е ехо от стоманено императивния въпрос, който Мамето винаги ми задава, когато стане, за да отиде до тоалетната през нощта;
- "Мамоооо, па татето пак е на компютъра!" Това вече е ехо от коварно предателският вик на Сашко, който той винаги надава, когато случайно влизайки в стаята, ме е заварил, че пиша;
- "Тате, има аки!" Е, има ли съмнение?! Това е ехо от безпомощното гласче на Невичка, която закономерно се нааква винаги, когато съм седнал да пиша;
- "Гррррррррррррррррррр!" Това е чутовното ехо от гъргорещият дизелов двигател на комшията, от който при минаването на колата покрай къщата, прозорците започват да треперят, зъзнейки от мистичен ужас, моторно- рефлексно предаващ се на пръстите ми по клавишите ;
- "Малинчооооооо!" Това е ехо от гласовете на децата, викащи за игра комшийчето, от което винаги ми пониква марксистко- ленинска брада, като го чуя, защото то просто е...АДСКИ ДОСАДНОООООО и ме изкарва с електрошокова сила от творческия унес...
...Това е невъзможно- възможното ехо, което щяха да имат моите думи. Описвам го, защото нито един текст не е просто текст, нито една дума не е просто дума- зад всички тях се крие безмълвното ехо на любимите ни гласове и звуци, което се чува едва тогава, когато останем насаме с тишината на тяхната мъчителна липса...
даааааа ... толкова познато ...
ОтговорИзтриване