и всички бели лястовици отлетяха.
Когато всички чудеса се свършиха
и всички молещи се устни онемяха.
Когато всички молитви се върнаха обратно,
без да са изпросили последна надежда.
Когато минутите изтичат безвъзвратно
и Смъртта наближава с черна одежда.
Когато нощта е най- страшно непрогледна
и изгревът до болка се бави...
...Тогава остава надеждата последна,
че Господ чудо ще направи.
Не защото на някого е длъжен,
не защото е видял силна вяра,
а защото по бащински е тъжен
и обича децата си без мяра.
Защото, както за Лазар някога е плакал,
така и днес, за всяко дете в нужда,
само да види досега е чакал
как истинската вяра се пробужда.
Затова вярвам,
че макар надеждите ни да са се прекършили,
че макар вярата ни да е на кръстопът,
чудесата на Бог още не са се свършили
и Той ще изцели умиращата плът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар