Преди много изстреляни патрони, през девет засади в десета, в дън
окопите тилилейски, живеело момиче командос - червена барета, под
кодовото име "Червената шапчица". Един ден "Червената шапчица" получила
нова мисия от своя старшина - майка на ротата, чиято цел била да
достигне до отдалечен пост навътре в гората, където действала баба -
ветеран в партизанската война, за която командването имало сведение, че е
тежко ранена и спешно се нуждае от продоволствия и боеприпаси.
Червената барета била инструктирана да се придвижи внимателно и
незабелязано през вражеската територия, като избягва влизането в контакт
с криещ се в гората диверсант, член на групировката "Сивите вълци",
който действал самостоятелно като радикализиран вълк - единак.
"Червената шапчица" се натоварила с кошница патрони и гранати от първа
необходимост и тръгнала по тайна пътека през планината, водеща до
отдалечения пост на бабата. Въпреки че момичето се движело само нощем с
прибежки и пропълзяване, замаскираният в храстите вълк - единак я
забелязал с уред за нощно виждане и с GPS проследяващо устройство
изчислил координатите на крайната точка в маршрута й. Така сивият вълк
поел стратегическата инициатива и атакувал по фланга ранената баба.
Разпорил я с тактическия си нож и облякъл нейната униформа, чакайки в
засада "Червената шапчица". Скоро тя пристигнала, но започнала разпит за
идентифициране самоличността на бабата:
"- Бабо, защо са ти толкова големи ушите?!
- За да прихващам по- лесно радиочестотите на вражеските станции!
- Бабо, защо са ти толкова големи очите?!
- Така изглеждат, откакто на една мисия разбрах, че съм настъпила по невнимание противопехотна мина!
- Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?!
- И ти бутай танка всеки път, когато не иска да запали, пък да ти видя ръцете тогава!
- Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?!
-
Защото това не са зъби, а щурмови щикове!" - казал диверсантът и
атакувал червената барета. Започнал ръкопашен бой, в който единакът
използвал изненадата като тактическо предимство в разгръщането на
офанзивата си по целия фронт. "Червената шапчица" понесла сериозни
загуби на жива сила, защитата й се огънала по фланговете и скоро
капитулирала. Добре, че наблизо минавал ловецът на глави, който отдавна
издирвал вълка - единак. Точно, когато той прегрупирал силите си,
изморен и опиянен от лесно постигнатата победа, ловецът му открил втори
фронт в дълбокия тил на отбраната, откъдето той най- малко очаквал
контраофанзивен удар. Блицкриг стратегията на ловеца сработила
максимално ефективно и съпротивата на вълка била по- бързо сломена и от
тази на руснаците в началото на плана "Барбароса". "Червената шапчица"
била тържествено освободена и по всички фронтове заживели щастливо!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар