Дори да отида зад най- далечната граница,
ще ми липсва вкуса на домашната баница,
омесена на село, от родните бабини ръце,
с пръсти, в които пулсира нейното сърце,
с кори, навити в тавата като дъга,
поръсени със сирене и малко тъга.
Тъга, че няма на кого да бъде поднесена,
тази баница с толкова любов омесена,
която макар да е топла като прегръдка,
засяда в гърлото сякаш горчива глътка,
засяда със своя вкус на сълзи солени,
на всички болки, останали несподелени,
засяда със своя вкус на домашни яйца,
счупени подобно разбити сърца,
засяда със своя вкус на разпалена пещ,
на мъждукаща в нощите самотна свещ,
засяда със своя вкус на родна къща,
от която като яде, всеки у дома се връща...
Няма коментари:
Публикуване на коментар