Понякога съвсем за кратко,
когато се почувствам сам,
си пускам радиото на татко,
защо, и аз не знам!
То отдавна станции не хваща,
пращи с меланхоличен звук,
но сигналът му до мен изпраща,
усещане, че той е тук.
Усещане, че макар да е отвъд
и да ни дели цяла смърт дистанция,
радиото намира до баща ми път,
до честотата на Небесна станция.
Откъдето чувам много ясно,
макар и по сигнал неведом,
че той стои до мен, отдясно,
като някога до мене редом.
Затова в света технологичен,
с възможности безбрежни,
радиосигналът ми е личен
със звуците си нежни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар