от който за гладния парченце има,
но къшея душа, на друг поднесен,
частица от мен завинаги взима.
И някак неусетнo, докато раздавам,
докато гледам да има за всички,
за себе си без хляб оставам
с душа, разкъсана на трохички.
Но пак съм сит, дори преял
с последната трохичка хлебна,
защото от себе си съм дал
и е била душата ми потребна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар