Самотата е чувство, което няма пощада

Самотата е чувство, което няма пощада,

когато излезеш в чужд град, на площада-

там, сред толкова хора и човешка реч,

тя те пробожда в сърцето като с меч.

Защото разпознаваш в нечие случайно лице,

черти от образ, който свидно пазиш в сърце,

защото чуваш в нечий непознат глас

ехо от смях, който си слушал в захлас,

защото виждаш в нечии анонимни очи,

любов, огряваща подобно утринни лъчи;

защото усещаш в нечие чуждо присъствие,

празнината, зейнала след болезнено отсъствие;

защото очите ти във всеки човек съзират

спомени от нежност, които не умират;

защото на света, колкото и да е безброден,

има някъде човек, който ти е сроден!