В момента, в който ви съзрях на хоризонта, разбрах, че навлизам в необятните и дълбоки води на океана от Любов. Води, в които дори и най- точната морска навигация и компас, могат да се изгубят безследно. Но аз поех по този непознат и неизследван курс, търсейки спокоен пристан, където да хвърля котва насред бурите на живота. Ориентир ми бяха необятните географски ширини на вашата усмивка показващи ми курса към най- топлия юг на човешката взаимност. Ориентир ми бяха безкрайните географски дължини на вашата прегръдка, доказващи колко безбрежна може да бъде човешката прошка. Ориентир ми беше вашия глас, нежен като повей на далечен бриз, галещ с топлия си дъх неспокойните вълни на душата ми. Ориентир ми беше нежният прилив на вашата красиво развълнувана коса, търсещ брега на моите ръце.Ориентир ми беше навигационната карта на лицето ви, разкриваща чрез чертите му, координатите към дълбините на женската душа. След толкова много ориентири, можех да поема на най- далечното плаване, от което няма завръщане - Любовта. И аз се оставих на невидимите, подводни течения на привличането да ме водят към вашия най- слънчев Изток, откъдето изгрява слънцето на душата ви; към вашия най- съкровен Запад, където залязват лъчите на мечтите ви; към вашия най- суров Север, където духат ураганните ветрове на гнева ви; към вашия най- топъл Юг, където дъхът на устните ви, доближили лицето ми на една нежност разстояние, галят като попътен вятър уморените платна на душата ми...
Ураганно ваш: Капитан Донкин
Няма коментари:
Публикуване на коментар