Всеки ден мисля за твоите очи, неотразими като халогенки на BMW Седмица посред нощ у Люлин; за твоите бедра - изваяни като бухалки за бой; за твоя глас - мек като возия на краден Мерцедес S класа; за твоята усмивка - грейнала като слънце, напекло плажа на Слънчака; за твоите зъби, блестящи като ляти джанти на слънце...Привличаш ме неудържимо като буза шамар, като нос плесница, като гръб бухалка, като ръчна спирачка дясна ръка на шофьор. Действаш ми подобно стероид на мускул, подобно чип тунинг на 8 цилиндров немски двигател, подобно тежък крак на педал за газ! Леле, като се сетя за тебе, ми идва да скъсам скоростната кутия на Бавареца!!! Да беше щанга, да съм те сгънал и скършил от блъскане у фитнеса. Ама нежния ти поглед ме възпира от глупости като ръчна спирачка Голф Тройка на кръгово в Перник. Затова стоя и те гледам по- кротко от касиер при въоръжен грабеж. Защото съм съгласен да влезнеш с взлом в душата ми и да обереш от нея най- ценното и най- всичкото, което някога съм имал след лятите алуминиеви джанти на Бавареца. А именно - любовта ми, по- ранима от челюст при удар с бокс и по- силна от замах на бухалка върху капак на кола, изпреварила ме на кръстовище!
Стероидно и празноглаво твой: Мускул Донкин
Няма коментари:
Публикуване на коментар