Тъгувам и за камъните вкъщи

На село нямаме като в Ню Йорк небостъргачи,
но всеки може на селския баир да се изкачи .
Не може да видиш наклонена кула като в Пиза,
но по залез слънцето красиво от небето слиза.
На село нямаме на Париж кралските градини,
но от бостана може да откъснеш зрели дини.
Не може да пиеш чай като в Лондон пред парламента,
но пък в кръчмата ще сръбнеш с дядовците мента.
Нямаме мостове над Дунав като в Будапеща,
но по камъните преминаваш на рекичката отсреща.
Къде ти на село има барокови испански катедрали?!
Но на гробището баби за Бог да прости са се сбрали.
Нямаме и голям стадион като на Реал Мадрид,
но децата ритат топката по прашния рид.
Не може да пиеш мътна бира като в стара Прага,
но всяка баба ти поднася ракия с усмивка блага.
Нямаме галещия бриз на остров Бали,
но нощите са напоени с дъх на сеновали.
Затова е много тъжно, жалко,
че няма картички от селото ни малко,
тогава светът щеше да разбере, да види
защо всичко мое родно ми се свиди
и защо в страните далечни, чужди и безбродни
тъгувам и за камъните вкъщи, които са ми родни...