Боже, защо не промениш житейската квота
и вместо един, да живеем два живота?!Първият да е чернова, на която да грешим,
която да скъсаме и хвърлим, когато решим!
Чернова, на която можем да трием с гума,
за да предадем листа му без петънце, бял.
И когато, Боже, четеш беловата,
да си поклатиш доволно главата,
че сме се справили в живота без грешка,
че душата ни е чиста като бебешка дрешка...
...Но, Боже, ти не променяш житейската квота
и продължава да е един- единствен живота,
живот, за който нямаме чернови лист,
който е толкова трудно да остане чист!
Живот, който е един лист от тетрадка,
Няма коментари:
Публикуване на коментар