винаги ме спира и кара да затрая
с надежда взорът ми да зърне,
любим човек по пътя да се върне.
Но пътят все така самотен се вие,
далече, отвъд хоризонта се крие.
Само вятърът - скитник, се връща,
с прашните си ръце ме прегръща
и с тях телеграфните жици поклаща,
сякаш съкровено послание ми праща,
че някъде далече, на хоризонта отвъд,
някой също ме чака да се върна от път...
Няма коментари:
Публикуване на коментар