Когато колата не пали, по- мъртва от пън

Снежко затрупа всичко навън,
колата не пали, по- мъртва от пън.
Затънала цяла в белия пух,
в студа предала Богу дух,
остави ме сам на пътя насред,
да търся акумулатор навред...
Ала от нигде ток в двигателя не иде.
"Да запаля в студа не ще ме биде!..."
И дорде мисълта ми отчаяно се лута,
жената слезе отзад да забута.
"Не жена, а желязо!", рекох си аз.
"Как намира сили в този мраз?!"
Започна да бута метри по метри,
сякаш е с двигател четри по четри.
Бута и пред нищо се не спира,
щом е за пазар, готова да умира!!!
Е, как да не запалиш тогава,
с жена, която не се предава!
Това е искрата,
която всеки двигател събужда -
да имаш женско рамо в нужда!!!