Родино бедна, на всички омръзнала,
не стига ти хорската ледена омраза,
но сега скована си и на зимата от мраза.
Пътищата ти са снежни, още по- безпътни,
надеждите за изход - отчаяни и смътни.
Залязоха отдавна дните ти светли и лъчисти,
няма кой от омразата и снега да те почисти...
Чуваш ли как синовете ти те псуват,
докато по пътищата ти буксуват?!
Виждаш ли как треперят в студа децата,
как няма ток и път до много от селцата?
Или не те е грижа за метереологичната прогноза,
защото си безпомощна, със смъртна диагноза?!
Българио мила, януарски ледена, снежна,
за мнозина сурова, за малцина - нежна,
поне за миг би ли опитала, по майчински дръзнала,
да ни стоплиш с надежда, макар и премръзнала?!...
Или си толкова банкрутирала и бедна,
че нямаш да дадеш и надежда последна!?
Няма коментари:
Публикуване на коментар