камък от студа се пука.
Седя и на огъня се грея,
да погледна вън не смея.
Някой на вратата чука:
"Има ли човек тука!?"
Отварям устата си цяла,
дошла е мечка бяла!
Мечката ме тъжно гледа,
трепери отчаяна и бледа
"Моля, дайте одеяло,
че на вънка майката си е...!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар