"Последните ми часове изтичат
и всички към часовника надничат.
Останала съвсем сама накрая,
ще говоря , вместо да затрая...
Каква е тази суета и празнична измама,
не разбирате ли, че участвате в драма?!
Не разбирате ли, че в моя час последен,
е скрит на смъртта дъхът й леден?!
Какво празнуваш днес, глупави човече,
та ти си остарял с една година вече?!
Затова ли днес шампанското в чаши ще се лее,
виж въгленчето Смърт как в дните твои тлее,
готово да пламне в неочакван ден и миг,
за да изличи напълно човешкия ти лик.
Чуй, стрелките драматично отброяват
минутите човечност, които ти остават.
Чуй как часовникът тиктака,
а някой нежността ти чака...
Прегърни го силно, като за последно,
стопли с целувка сърце му ледно,
така годината, макар и да приключи,
ще има смисъл, ако любовта се случи..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар