...Няма да забравя този момент. Как целия стадион притихна в очакване. Как коментаторът напомни за неговия провал преди 4 години. Гласът му отекна с тежестта на смъртна присъда: "Преди 4 години той изпусна дузпа!" Но Стюърт се приближи до бялата точка на дузпата със стоманен поглед втренчен в топката, чакаща го там. А след това се засили и...Толкова неистово жестока дузпа не бях виждал. Стюърт щеше да скъса мрежата и да отнесе вратаря. Стадионът изрева: "Гооооооооооооооооооооооол!" Стюърт крещеше като обезумял. В този момент той изкрещя целия си живот, който за 4 години след провала се беше превърнал в самосъжаление...Но най- силният момент беше, когато Стюърт се обърна към треньора, посочи го и изкрещя нещо неразбираемо на нито един език. Но всичко го разбраха- той благодареше по своя мъжки начин за огромното доверие, за втория шанс!
...Как не се разплаках! Защото това не беше като на кино, а беше наистина. И се случва не само на Стюърт, но и на всеки един от нас, защото...Всеки ден, в който се събуждаме още живи, е всъщност жест на доверие, на нов шанс, на още един шанс, втори шанс. От Треньора, Който прекалено много ни обича и вярва в нас, че можем да се справим въпреки миналите ни провали!
Страхотно сравнение! Благодаря ти! Имах нужда в момента точно от това!
ОтговорИзтриванеВсеки има нужда от това, Deni4ero!
ОтговорИзтриване