Този, който знае неща, които ти дори не знаеш за себе си

Какво знам аз за колата, която карам? Нищо. Просто завъртам ключа и потеглям...А какво знае нейният инженер, който я е конструирал. Който е завъртял всяко едно болтче и гайка по нея. Той сигурно ще ми каже всичко за нея- какво е нейното състояние, само като я чуе как пали. Аз чувам тихо боботене. Той сигурноо ще чуе, че компресията на втори цилиндър е намаляла и влиза в осезаем дисбаланс спрямо останалите три цилиндъра, което нарушава центровката на работа на двигателя...И всичко това той ще ми го каже, без да използва никакви специални уреди за измерване. Направо страхотно! Колко е хубаво да знаеш, че има такъв човек. А дали има такъв човек и за човешката душа? Смея да твърдя, че има...И това е родителят. Да, разбрах го, когато Татко почина. Тогава си дадох сметка, че си отиде не просто баща ми, а човекът, който още отдалече като ме видеше да се прибирам от изпит в Университета, разбираше дали съм го взел, или не. Без думи. Без жестове. Просто познаваше душата ми и разчиташе нейните невидими сигнали. Но как? Нищо свръхестествено- просто ме познаваше от самото ми начало. Дори от преди началото ми. И затова знаеше неща, които дори аз не знаех за себе си. Сега го разбирам, когато и аз съм родител и знам неща, които децата ми няма как да узнаят за себе си, ако аз не им го кажа...
...Например- знам, че Невичка е толкова малка, но носи пълна раница с цели 14 учебника по английски, която е толкова тежка, че тя се изкривява цялата, за да не изгуби равновесие. Въпреки това обаче не се отказва от нито един от учебниците си...Така един ден, като порастне и ми каже, че иска да учи за учителка по английски, аз ще й кажа: "Знам!" Така, както Татко ми казваше "Знам!", когато му казвах, че съм си взел изпита. А, като ми каже, че я боли и кръста, аз пак ще й отговоря същото: "Знам!" И как да не знам- от тежката раница!
...Например- знам и че Сашко има точен удар в баскетболния кош, макар и да е дете, което никога не е тренирало. Затова единн ден, като се изправи пред мен, порастнал цели два метра мъж и ми каже, че ще се записва в баскетболния отбор на училището, също ще му отговоря: "Знам!"...
Защото знам! Или по- точно- защото разбирам. Познавам причините, затова разбирам следствията от тях. Докато всички други познават само следствията. Което понякога е страшно. Защото вратата, която води към разбирането на човека не е в познаването неговите следствия, а на неговите причини. Колко далече са те- най- далечното разстояние. Моите. Твоите. Всички наши причини. Те са на другия край на света. Кой ще си направи труда да отиде чак до там, за да ги види?!...
Докато един човек няма нужда да ходи чак до там. Той от там идва. Мама и Татко!