Ако моето семейство беше футболен отбор...

...Щяхме да спрем испанците по пътя им към световната титла. И как?! С такива звезди в отбора...
Тактическата схема щеше да ни е- 1- 2- 1. На вратата ще съм аз. Колко дузпи съм уловил-Невичка, като беше бебе, на два- три пъти щеше да се изтърколи по стълбището, но аз с плонж я хващах, точно преди да пресече голлинията на входната врата. А пък колко пъти съм избивал остри фалцови удари от Сашко, като ми е казвал насред разходка по улицата "Има аки!". Пак с плонж съм го спасявал точно преди акито да пресече голлинията на белите му гащи. Абе, направо съм непробиваем! Само малко на високите топки увисвам- висшето образование, което го изучих, си беше чист гол...Но, както и да е- какво е футболът без вкарани голове- пълна скука! В защита- ще е Сашко. Той е секира! Ще те отсече с една дума, та крака няма да ти останат. Той влиза директно, хвърля се с бутоните напред в краката на противника, за което много често получава червени картони от мен и от Мамето. Но и това не го разколебава- истински Трифон Иванов!...В средата на терена, в халфовата линия, ще е Мамето, за да организира играта на отбора. Защото без нейният организаторски талант, отборът жив е умрял. Тя диктува играта на целия отбор- един истински диспечер в средата на терена. Винаги раздава точни пасове, когато неистово имаш нужда някой да ти подаде топката- "Купи домати!", "Пижамата ти е в третото шкафче на скрина!", "Новите дънки са ти на простора!". Никога не бърка пас- може и със затворени очи да ни намира всички, особено мен- "Пак ли си на компютъра?!" Просто ни усеща с някакво шесто чувство- "Някой пак е ровил в библиотеката и не си е подредил!"...И накрая в нападение- Невичка. Тя е млада надежда. Действа бързо, коварно и изненадващо в памперса. Атакува противника с щипане, хапене и шамари- дори противникът да е по- голям и силен от нея. Има бърз спринт, когато сутрин излиза навънка да си играе. И още по- бърз, когато Сашко я подгони, за да й отмъсти, че му е пипала играчките. Умее да играе и в отбрана- отбранява до смърт чинийката си с пържени картофки!...
...Така щеше да изглежда моето семейство, ако беше футболен отбор. Но, макар и да не е футболен отбор, а едно най- обикновено семейство- то е моят фаворит, моят любим отбор, моят Световен шампион по обич!