Най- накрая се наканихме да отидем на излет в планината. Стегнахме багажа, качихме се в колата и потеглихме. Мамето седна на предната седалка, с черни очила и горда осанка на египетска царица, която стои начело на своята армия преди решителна битка. Отзад седнаха Сашко, който след кратка, но ожесточена схватка с Невичка,се намуши по средата, между двете седалки, та да гледа пътя. Победена, но не и отказала се от мъст, Невичка си седна на своята седалчица, преглъщайки с тихо хълцане своите сълзички. В другия край се намести и баба Васе, притисната като в менгеме от Сашко...И така- тръгнахме. Скоро навлязохме в дебрите на гората. Пътят стана тесен, минаващ през "тунели" от надвиснали от двете страни вековни клони. "Астрата" започна тежко да ръмжи под товара, който мъкнеше на гърба си, защото започна изкачване. Сашко веднага забеляза и съчувствено коментира: "Опела недоволства!" Аз също недоволствах, защото завоите започнаха да стават все по остри и опасни, без видимост дали някой идва отсреща. А Мамето пак разказваше въодушевено какво си е купила вчера от магазина- направила била голям удар! Когато на един завой пред нас изкочи спускаща се с висока скорост кола. Спирачки! Заковахме и двете коли на място, на сантиметри една от друга. "Мале, тате, щехме да се удариме!", информира ме Сашко, сякаш аз въобще не разбрах, че щяхме да се ударим. "Добре, че караше бавно!", въздъхна с облекчение Мамето, която иначе при всеки друг случай ми се подиграва, че карам бавно като охлюв. Невичка пък се чудеше защо сме спрели музиката: "Тате, пушни мако мужичкаааа!" Но накрая се добрахме до мястото. Свалихме багажа и запалихме огън. Планината се огласи от весело детско чуруликане. Тънък пушек дим се източи към копринено синьото небе. Сашко и Невичка се надпреварваха кой да си предлага помощта за разпалването и поддържането на огъня. Но по- скоро надпреварването беше кой от кой по- бързо ще подпали цялата гора. Сашко обикаляше наоколо с една пръчка горяща като факла и ме питаше как да ми помогне за огъня, стоейки на сантиметри от едно изсъхнало като барут борче, чакащо само една случайна искрица, за да пламне. Невичка пък силно държеше да пипне жарта, за да разбере какво е това, което така весело свети...Леле, майко! А уж дойдохме да намерим мир и покой. Казват- "с деца на море", или- "с деца на баня". Е, същото е и с деца на планина. И за да е класическа картината, за капак Сашко простена: "Тате, ака ми се! Къде е тоалетната?!"..."Зад втория храст вдясно!"......Но иначе беше весело, зелено и приключенско- просто един излет в планината!
Няма коментари:
Публикуване на коментар