Морето през детските очи

Невичка, горката, никога не е виждала морето. Затова, дори като види пълна вана с вода или по- голяма локва, вика с всички сили: "Мойетоооооо!" Но само след 3 дни тя ще види истинското море. Щом настъпи лятото, аз й обещах: "Тате ще води Нана на морето!" И тя, милата, пое това обещание като планинско ехо- все си повтаря сама на себе си и на целия околен свят: "Тате води Нана мойето!"(в превод- "Тате ще води Нана на морето"). Сякаш иска да убеди всички, че тате наистина ще я води на морето. Върви си по улиците и говори сама на себе си: "Тате води Нана мойето!" Или пък заговаря непознат със същите думи: "Тате води Нана мойето!" Интонацията й е въпросителна, сякаш изненадано пита: "Ама, нима не знаете, че тате ще ме води на морето?!" Е, вече знаете! Тате, че и Мама ще водят Невичка на морето. Мисля си, че в известен смисъл това ще бъде първото море не само на Невичка, но и на всички нас, които ще сме заедно с нея. Защото...ще видим за първи път морето. През нейните детски очички. Същите тези очички, които се разширяват от възхита и пред едно легенче, пълно с вода. Как ли ще изглеждат те, когато видят морето?! Колко ли ще станат големи?! Колко ли ще станат красиви?! Сигурно толкова, колкото е морето...
...Ще видим. За първи път ще видим след толкова много години!