Това е любимата песничка на Невичка. Тя се качва на малкото си столче, застава войнишки мирно с изпъкнало напред коремче и започва да изнася концерт. Прави го просто така- от любов към музиката. Без конкретен повод и причина, дори и без да има публика- тя се изправя и започва да пее: "Неви, Неви паче кай рекаааата. Топката й падна във водата. Неви, не пачи, сузи не нуни, топка на татъъъъва, ти добе помни!" Това е песничката за Неви, която плаче край реката, защото й е паднала топката във водата. Но тя намира морално- волеви сили да надмогне тревогата си и да преглътне бликналите сълзи, защото намира упование в надеждата, че топката няма да потъне. Това е една изстрадана вяра, една изстрадана победа на лирическия герой- победа на Духа!...
...Онзи ден за нещо се разтревожих. И се подразних, че Невичка пак пее, та се дере с цял глас. А аз така исках да се усамотя, за да обмисля нещата, за да си събера мислите. Хванали ме бяха нервите, аха, да ревна от яд и отчаяние...Когато до мен долетя песничката на Неви, която плаче край реката. "...Сузи не нуни( в превод- сълзи не рони). Топка не татъъъъва( превод- не потъва), ти добе помни!"...
Чак сега чувах тези простички детски думи, изпяти с толкова пламенна вяра. И разбрах, че и моят случай е същият- топката наистина е паднала във водата, но...
"...Топка не татъъъъъва, ти добе помни!"
Ще помня!
Да кажа, че песничката на Невичка помогна и на мен!
ОтговорИзтриванеБлагодаря й от сърце!
Напоследък съм доста изнервена, раздразнителна и ми липсва достатъчно търпение с децата - предполагам, състояние познато на всеки родител :)
Но ще помня, че "топка не татъва" и кои всъщност са важните неща.