35 стотинки детско щастие

Крисчо преглътна слюнката си, докато гледаше как Сашко блажено яде от своите кубети- пица. Накрая не издържа и попита със своето звънко гласче: "Сашко, колко струват кубетите!" "35 стотинки!", отговори с лека досада Сашко, защото, за да му отговори, трябваше да си прекъсне свещенодействието на яденето на кубети. Крисчо се замисли и по детски невинно сподели: "Ще си повтарям до нас да не забравя!" Къщата на Крисчо се намираше на 100- 200 метра. Но той се опасяваше да не забрави цената на кубетите, за които щеше да иска пари от майка си. Затова, горкият Крисчо тръгна и си заповтаря на висок глас: "35 стотинки, 35 стотинки, 35 стотинки, 35 стотинки..." В Сашко се събуди съчувствие към мъките на малкия Крисчо да запомни тази животозначима информация и в израз на солидарност и човешка взаимопомощ, му предложи своята подкрепа: "Да вървя ли с теб да ти припомням!" Крисчо така роботски механично повтаряше цената на кубетите, че отговори на Сашко, викайки заветните цифри: "35 стотинкиииииии!" Викаше така, сякаш искаше да каже: "Благодаря, няма нужда!" А Сашко, вместо да му отговори "Моля!", извика в отговор същото като Крисчо: "35 стотинкиииииииииииииииииии!"...
...Без да искам, заразен от малките, и аз си повторих цената "35 стотинки!". Сякаш се страхувах солидарно с Крисчо да не забравим цената. Сякаш беше въпрос на живот и смърт да не забравим цената. Цената на детството- 35 стотинки щастие! Щастието толкова евтино, толкова просто и лесно, колкото може да бъде само за децата.

Честит Празник, мили мои! Детството няма цена- не забравяйте!