Неделно училище: Интервю със Смъртта

Татко Пепи: Честно да ти кажа, малко ме е страх да вземам интервю от теб, че ако ти задам някой по- неудобен въпрос и те подразня, не знам какви ще бъдат последствията!...
Смъртта: ...Смъртоносни!
Татко Пепи: Именно!
Смъртта: Е, не съм чак толкова докачлива! Няма да те убия, просто ще ти съкратя живота!
Татко Пепи: Имаш чувство за хумор!
Смъртта: Да, оставаше да нямам- тогава как щях да си върша работата?! Аз не съм като Живота!
Татко Пепи: Искаш да кажеш, че Животът няма чувство за хумор ли?!
Смъртта: Да, казвам го! Животът няма никакво чувство за хумор и се взема много на сериозно- така пропуска да живее и умира.
Татко Пепи: Интересно!
Смъртта: Не, не е интересно, безинтересно е. И трагично!
Татко Пепи: Не се бях замислял...
Смъртта: А, ти и за мен не се замисляш много!
Татко Пепи: Е, не, сещам се отвреме- навреме.
Смъртта: Защото нямаш време!
Татко Пепи: Ами, нямам!
Смъртта: Аз нали ти казах, че ще ти съкратя живота! Първо правя това- вземам ти времето...
Татко Пепи: Ти?!
Смъртта: А кой!?
Татко Пепи: Работата, грижи, проблеми, задължения...
Смъртта: Е, това съм аз де!
Татко Пепи: Не се бях замислял!
Смъртта: И това пак съм аз!
Татко Пепи: Кое?!
Смъртта:...Че не се замисляш!
Татко Пепи: Е, ако постоянно мисля за теб, нали ще откача!?
Смъртта: Няма да откачиш, просто ще ме помниш, че съм навсякъде и всякога...Във всеки миг, във всеки жест, във всяка крачка...Всичко те доближава до мен!
Татко Пепи: Не мога да понеса тази мисъл!
Смъртта: А можеш да понасяш Живота!?
Татко Пепи: Но Животът е Живот!
Смъртта: Не, Животът е умиране!
Татко Пепи: Е, не! Отчайваш ме!
Смъртта: Не, само ти напомням!
Татко Пепи: Добре, ще помня!
Смъртта: И какво запомни?!
Татко Пепи: Е, нали аз задавам въпросите?!
Смъртта: Не, не си разбрал- само аз задавам въпросите!
Татко Пепи: А отговорите?!
Смъртта: Отговорите не са ти нужни, те само ще ти съкратят живота, затова ще ти ги спестя...Засега! Ще бъда милостива...