В една вълшебна звездна нощ

В една вълшебна звездна нощ Бог бил много самотен, защото нямало с кого да си поговори. Всеки искал нещо от Него, всеки Го търсел за помощ, но никой не си просто говорел с Него, освен едно момиченце. Само то винаги Го питало: "А ти как си?!" Затова в една вълшебна звездна нощ, когато Бог бил много самотен, слязъл на земята и отишъл на гости на това момиченце просто за да си поговори с него и да му каже как е. Почукал на вратата на къщата му, момиченцето отворило и Той казал: "Здравей, дойдох да ти кажа, че съм добре!" Момиченцето веднага познало Бог и много се зарадвало, че той е добре. Бог много искал да си поговори и затова попитал: "А ти как си?" Момиченцето също било самотно в тази вълшебна звездна нощ, защото майка му и баща му рядко си говорели с него- те били много заети. Но ето, че сега то имало с кого да си поговори- с Бог. Бог също имал с кого да си поговори- с момиченцето. Двамата седнали и започнали да си говорят.

- Момиченце, защо си толкова тъжно тази нощ?-  попитал Бог.

- Защото дядо умря!- отговорило момиченцето.

- Така ли?!- изненадал се Бог, че е допуснал дядото на това толкова добро момиченце да умре и то така да се натъжи.

- Преди да умре, той ми остави едно писмо, в което написа, че когато ми липсва и имам нужда от него, мога да го намеря на три места: там, където залязва слънцето; там, където никой човек не е стъпвал и на Небето, където е Рая.

Бог, за който няма невъзможни неща, решил да помогне на момиченцето да намери дядо си. Хванал момиченцето за ръчичка и го завел на първото място- там, където залязва слънцето. Там било много красиво, но дядото го нямало и момиченцето, вместо да се зарадва на красотата, се натъжило. След това Бог завел момиченцето там, където никой човек не е стъпвал- на най- дълбокото дъно на океана. Ах, какви чудни риби имало в океана! Но и там го нямало дядото- момиченцето още повече се натъжило. Накрая Бог го завел на Небето, в Рая, където дядото посрещнал своето внуче с усмивка. Това било най- красивото място от всички други места, защото там бил любимият дядо на момиченцето. Те се видели, поговорили си, всеки попитал „А ти как си?”, и се разделили. Момиченцето се върнало вкъщи и легнало да спи, защото било нощ. Една наистина вълшебна звездна нощ, в която най- голямото вълшебство било, че всеки има с кого просто да си поговори. Че има някой, който да те попита „А ти как си?”

Сашко и Татко Пепи