Фернандо Торес беше звезда, шампион, безотказна машина за голове, обещаваща млада надежда на испанския футбол. Но изведнъж изгуби форма- след една тежка контузия, започна да не му върви играта. Ударите му станаха неточни, спринтът бавен, финтовете тромави- пълно разочарование! Публиката го освиркваше, журналистите го критикуваха, клубните му треньори го оставяха на резервната пейка. В света на футбола няма място за неудачници, няма място за хора в слаба форма. Затова и никой не беше очаквал, че Фернандо Торес ще получи повиквателна за националния отбор и ще играе на Евро 2012. Но той беше извикан от треньора. Добрият стар Висенте Дел Боске продължаваше да държи на Фернандо. В първия мач го остави резерва, пусна го едва в края на второто полувреме. Отново всички бяха разочаровани- Торес изпусна 4- ри голови положения. Кой можеше да повярва вече в него, след като пропиля и последния си шанс!? Всички видяха как Торес напусна терена с наведена глава, сякаш се срамуваше да погледне треньора в очите. Но на следващия мач се случи нещо необяснимо- Торес излезе на терена като титуляр. Започнаха да звучат националните химни. Камерите проследяваха в близък план лицата на играчите. За миг в кадър влезе и лицето на Торес. Това беше не просто лицето на Торес, а на всеки, който е изгубил форма, който е изгубил себе си, който е изгубил вярата си. Едно трогателно човешко лице, по- истински човешко от всички останали лица на терена. Лице в чийто очи неистово напрегнато се бореха отчаяние и решителност, страх и кураж. Прозвуча първа съдийска свирка и мачът започна. Но усещането беше, че това не е футболен мач, а живот. Животът на Фернандо Торес. Той имаше 90 минути да си го върне обратно или да го изгуби завинаги. Всеки пас към него беше наистина последен шанс, последно доверие. Затова допирът му с топката беше неспокоен, сякаш се опитваше не нея, а себе си да укроти. Да укроти надигащият се страх от пореден провал. Но точно там- на ръба на страха, на ръба на провала, една топка полетя към него. Пред Торес се откри свободно пространство и той се откъсна напред сам срещу вратаря на противника. Сам срещу противника в себе си. Делеше го само миг от гола или пропуска. Топката му идваше на левия крак, но той завъртя тялото си и стреля силно с десния. Жесток изстрел, който опъна мрежата на противника. Гол! "Фернандо Торес върна Испания в мача!", извика коментатора. Но само Торес знаеше, че не Испания, а той се върна. Върна се в живота си. Върна се там, където никой не го очакваше- на върха на атаката. На върха на надеждата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар