събота, 30 юни 2012 г.

Изгубен в коментарите


Когато не бях женен с деца, гледах футболни мачове и чувах само думите на коментатора. Но сега...Сега това е невъзможно! Сега, когато съм женен с деца, между думите на футболния коментатор чувам и думите на жена ми. И особено думите на децата ми. В резултат на това- в края на мача се чувствам напълно изгубен в сложния лабиринт на коментарите...
...Коментаторът: "Драги зрители, ето, че двата отбора излизат на зеления килим в Донецк!" Жена ми: "Ти днеска помете ли килима в кухнята!?" Коментаторът: "А сега ще чуем националните химни на Испания и Франция." Жена ми: "Не чух дали помете килима!" Мачът започва. Коментаторът: "Фабрегас опитва пробив през центъра, минава през двама защитници." Жена ми: "Днеска видях Весето на центъра. Мина покрай мене все едно не се познаваме!" Коментаторът: "Фабрегас е повален на тревата!" Дъщеря ми през сълзи: "Тате, па бате ме бутна и си ударих главата!" Коментаторът: "Фабрегас се превива от болка, държи се за главата!" Дъщеря ми: "Накажи го, тате!" Коментаторът: "И това е първото официално предупреждение в мача- жълт картон за Рибери!" Коментаторът: "Иниеста ще изпълни наказателен удар!" Жена ми към сина ми: "Престани да буташ детето, ще те накажа!" Синът ми излиза бързо от стаята. Коментаторът: "Французите бързо се организират в защита." Дъщеря ми: "Тате, спи ми се!" Коментаторът: "Френската защита проспа това положение!" Синът ми, който вече се е върнал в стаята: "Гладен съм!" Коментаторът: "Удивително как отборът на Испания е все още гладен за победи!" Жена ми: "А, като те викахме да вечеряш, защо не дойде!?" Коментаторът: "Дел Боске вика нещо на своите момчета от страничната линия." Синът ми: "Защото ми се играеше!" Коментаторът: "Испанците показват голямо желание за игра тази вечер!" Дъщеря ми: "Тате, па бате вика, че съм грозна!" Коментаторът: "Мачът е динамичен, но не можем да кажем, че гледаме красив футбол!" Жена ми: "Ама Весето как ме отмина днеска на центъра!" Коментаторът: "Испанците са притиснати, не могат да минат центъра!" Синът ми: "Тате, кога ще свърши тоя мач!?" Коментаторът: "Испанската агитка очаква с нетърпение края на мача!" Дъщеря ми: "Тате, па бате пак ми вика, че съм грозна!" Коментаторът: "Ставаме свидетели как напрежението от големия залог на мача може да убие красотата на футбола!" Жена ми: "Ама тая па Весе на каква ми се прави!?" Коментаторът: "Ето така се прави контра атака!" Синът ми: "Мамо, не ме гледай, че съм гол- влизам да се мия!" Коментаторът: "И гооооооооооооооооооол! Това е втори гол за Испания!" Синът ми от банята: "Ааааааа, водата е направо вряла!" Коментаторът: "Този гол попари надеждите на Франция!" Жена ми: "Разхлади със студена вода!" Коментаторът: "Съдията се опитва да охлади страстите на терена!" Синът ми крещи: "Някой да ми помогнеееее!" Коментаторът: "Вече никой не може да помогне на Франция!" Дъщеря ми: "Тате, па бате..." Но точно, преди да се доизкаже, съдията свири края на мача. Коментаторът: "И това е краят!" Жена ми: "Не, край, аз вече Весето..." Синът ми я прекъсва: "Мамо, не виждам нищо, влезна ми сапун в очите!" Чува се как опипва с ръце подобно на слепец, търсейки кърпа, за да си избърше очите. Направо се лута в банята, като че е в лабиринт. Разбирам го как се чувства. След всички коментари, аз също се чувствам изгубен. Изгубен в коментарите!

1 коментар: