Познавате ли Щастието? Помните ли го? Или е било толкова отдавна, че вече сте забравили как изглежда. Вече сте забравили неговото лице. И когато го срещате на улицата, се разминавате с него като с всяко друго непознато лице...Сигурен съм, че това е така, макар и да не си признавате. Всички сме забравили лицето на Щастието. Та колко отдавна не сме били щастливи. Или пък сме били, но за някакъв мимолетен миг. Как да запомним лицето на Щастието. Познаваме лицето на Нещастието, но не и на Щастието. Лицето на Нещастието го виждаме всеки ден- по телевизии, по вестници, списания, Интернет. Та дории и в собственото си огледало, когато се оглеждаме вечер след тежък ден...
Хм, лицето на Щастието!? "Та то има ли лице?", ще измрънкате.
Има! Ето го!...
Там- там- горе! На снимката. Това е лицето на Щастието. То е щастливо, защото е Щастие. И най- вече, защото е щастливо, без да знае как да бъде щастливо. Просто щастливо, без принуда и напън. Без да знае дори, че е щастливо. Защото е само на 3 годинки. Точно, съвсем точно на 3 годинки, навършени днес...
А на 3 годинки не знаеш нищо- дори, че си щастлив. Или нещастен. Не знаеш и че си жив. Но не знаеш и че има Смърт- затова в един смисъл си безсмъртен. Не знаеш колко е дълга една минута, един час, един живот. Не знаеш нищо излишно, само най- необходимото, а именно- как да бъдеш щастлив, без да го искаш...
Наистина! Тази усмивка е, без да е искана. Усмивка! Не е усмивка за пред вас, или за пред мен, за пред фотоапарата, или зад пред когото и да...Тя е само за пред Господ, Който е създал усмивката, за да бъде точно такава- без да е искана, за пред никого, просто за пред себе си, от себе си, за себе си. За усмивката като усмивка. За едното Щастие...
А накрая ще ви оставя за размисъл един голям въпрос: Дали в преследване на Голямото щастие не пропускаме Малкото!?
Дали?
А най- накрая- ще кажа и най- важното: Честит Рожден Ден, мое Щастие! Щастлив съм, че познавам лицето ти и че имам възможност всеки ден да го нацелувам, като го видя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар