"Тате, па бате вика, че съм грозна!", скимтеше ми Невичка и ме гледаше право в очите, сякаш беше бездомно куче, което очаква да му хвърлят парченце хляб. Горката! За първи път получаваше някакъв етикет от света. А колко етикета предстои да й лепят, докато е жива: грозна, красива, млада, стара, умна, тъпа, бедна, богата, перспективнa, безперспективна, слаба, дебела...Светът е като заводски конвейр- на всеки продукт, било то и човешки, поставя печат за качество и годност. И ето, че първият печат лепнат върху Невичка, беше "ГРОЗНА!" Потърсих с поглед "печатаря", който подслушваше гузно как Невичка скимти и ми се оплаква. Не знам как съм го погледнал, но той веднага, гузен- негонен, започна да се оправдава: "Не съм й казвал, че е грозна, а че е малко грозна!" Аре, нов печат- "МАЛКО ГРОЗНА!"...Чак се замислих- като че "МАЛКО ГРОЗНА!" беше по- кофти и от само "ГРОЗНА". Пак потърсих с поглед Сашко и той смали още един грам от количеството грозотия: "Малко е грозничка!" Ох, само колко мило братски звучеше- "МАЛКО ГРОЗНИЧКА!" Невичка вече не знаеше как да реагира на тази канонада от качествени епитети. Само стоеше като онемяла с широко зейнала уста, в която набираше акустика и децибели канският рев: "Тате, па бате..."
...Чак и аз се обърках. Не очаквах такава упорита принципна съпротива от Сашко. Мислех си, че ще се предаде лесно- само с един смразяващ поглед. Или- с два. Ама- не! И с три- пак нищо. Очаквах след третия той да пее ода на хубостта, горко да съжали, че е сбъркал в естетическата си преценка и да удари мощен печат "КРАСИВА". Или поне "МАЛКО КРАСИВА". Или дори: "МАЛКО КРАСИВИЧКА". Ама "МАЛКО ГРОЗНИЧКА"...Не издържах и изревах: "А ти много ли си Убав бе!?"...
...Сашко Хубавеца изведнъж стана мимолетен като красотата, за която спорехме- изчезна яко дим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар