3- 4 градуса по скалата на надеждата

Обичам го този уличен термометър! Защото, колкото и да е кучи студ навън, той винаги отчита 3- 4 градуса отгоре, И на мен, колкото и да ми е ясно, че термометърът най- безочливо ме мами, започва да ме облива вълна от мека топлина, сякаш съм пийнал глътка гроздова ракия. Става ми едно топло, чак си свалям шапката, разкопчавам ципа на шубата- идва ми по гащи да се съблека! Затова, когато стигна до таблото на термометъра, заставам и гледам в него, докато не ми изпише градусите. А то първо ми показва поне три безкрайно досадни пъти колко е часът. После ми изписва името на някаква фирма- също три, мъчително бавни пъти. Но аз чакам, макар вече да се превръщам в ледена статуя. Сигурно отстрани приличам на просяк, очакваш подаяние. И аз наистина съм такъв, но очаквам градуси. 3- 4 градуса подаяние. 3- 4 градуса топлинка! И си ги получавам. Толкова е просто, че чак е...просто. Как едни цифри, изписани на електронно табло, могат да те стоплят и в най- големия студ. Затова си мисля- защо пък по улиците да не има и електронни табла, които да изписват "Обичам те!" Колко ли хора ще се почувстват малко по- обичани, прочитайки го?! Или пък да излиза надпис- "Не си сам!" Тогава колко ли хора ще се почувстват по- малко самотни, след като го прочетат?! А колко ли хора ще се усмихнат, ако им излезе надпис "Днес къде ти е усмивката?!" Този въпрос действа безотказно- винаги усмихва...Пък макар и навън да е кучи студ. Всеки заслужава 3- 4 градуса подарена топлинка. Това не е техническа грешка- това е надежда!