Моята голяма, несбъдната виртуална любов

Всичко започна с робинята Изаура. Още от първа серия, като ме погледна от телевизионния екран с онези нейни големи, влажни като на текезесарско теле, очи - се влюбих до умопомрачение. Цели 50 серии се гледахме срамежливо, тайно копнежно. Харесваше ме, почти бях сигурен в това. Беше въпрос на още десетина серии, за да разбере, че жестоките захарни плантатори, които я харесваха, не могат да й предложат нищо друго, освен едно паразитно капиталистическо съществуване, обречено на морална и икономическа деградация. А аз като отличник на класа, чийто възрожденски замечтан образ стои фотографиран на таблото "Наша гордост", съчетавах в себе си всички добродетели на примерното чавдарче и можех да й предложа любов, черпеща жизнени сокове от светлия пример на братската обич и взаимопомощ между социалистическите народи!...Обаче взе, че спря токът. Точно по средата на сериала, по средата на моята първа виртуална любов. Спря и дойде чак след цели десет серии. Изаура вече се прегръщаше с един млад захарен плантатор - някакъв дръвник с тънки мустачки и мазна латиноамериканска физиономия. Нищо, тя изпускаше!

Скоро след Изаура се появи Дженифър Бийлс от "Флашданс"... С буйната къдрава коса и дръзките танци - огън-жена! Отнесе ме като тихоокеански ураган - влюбих се в нея и забравих лигавата Изаура. Обаче между нас се получи много драматична физическа несъвместимост. Тя беше атлетична и нахакана - аз дебел и задръстен. Опитвах се да танцувам заедно с нея на "What a feeling", ама къде ти - гъзът, коремът ми - тежки, краката ми - схванати, гипс - издъхнах най-безславно! Сринах се под тежестта на всички банички с боза, които изяждах в голямото междучасие. Потта, която се лееше по дебелите ми бузи, измиваше сълзите на отчаянието, докато гледах как Дженифър се хвърля в обятията на нейния екранен партньор.

След тази поредна нещастна виртуална любов, стигнах до дъното на отчаянието - рубриката "Той търси тя" във вестник "Лична драма". Там прочетох следния интригуващ текст: "Красива и мургава търси сериозна връзка. Ще отговоря на всеки." Замечтах се. "Красива и мургава" - във въображението ми изплуваха лицата на Катрин Зита Джоунз, София Лорен и всички останали образци на мургавата холивудска красота. Веднага изпратих писмо и зачаках обещания отговор. Подкосиха ми се краката, когато след три дни намерих плик в пощенската кутия, надписан с екзотичен женски почерк. Писмото беше от нея, почеркът я издаваше - беше някак си "красив и мургав", сякаш е написан от жена с външността на Катрин Зита Джоунс. Ммммммм! Разкъсах страстно плика и зачетох. Момиче от ромски произход, жител на квартал "Столипиново", разказваше за своя труден живот като най-малка сестра на трима свирепи братя, които я ревнуват и пазят зорко от погледите на ергените. Но ако аз съм бил поговорил с тях, може би те щели да склонят да я пуснат на среща с мен. Към писмото имаше и снимка - "красивата и мургава" сестра с тримата й братя. В погледите им се четеше тежка закана: "Ще ти вземем здравето!". Не, мерси! Да беше Катрин Зита Джоунс, да беше красива, а тя се оказа само мургава. И животоопасна!

Накрая, когато вече не вярвах, че някога ще срещна любовта реално, се появи жена ми. Тя не беше нито виртуална, нито реална. Беше много истинска, за да е виртуална. И много красива, за да е реална. Тя беше просто жената, която не бях срещал никога дотогава, за да мога да я срещна накрая и завинаги! Тя беше нашата Маме!