понеделник, 13 юли 2009 г.

Шесто писмо

Тичай, нежност, ужасно закъсняваш!
Закъсняваш да бъдеш нежност...
и после така горко ще съжаляваш
за тази си небрежност.

Тичай, нежност, надтичай грубостта!
Само крачка дели те от финала,
за да ме догониш в онзи миг преди смъртта,
преди душата ми да е отлетяла.

п.п. Мили мои, понякога не ми достига нежност. Понякога нежността ми закъснява. Изостава с толкова малко, на една крачка от грубостта. Само на една крачка, на една нежност разстояние- най- дългото разстояние от човек до човека...Съжалявам!

Няма коментари:

Публикуване на коментар