Виждам как пулсира твоята звезда върху картата на посетителите на блога ми. Някъде в Атлантика. Не знам кой си. Знам само, че си някъде там, на хиляди километри, седнал пред своя компютър. Между нас има толкова много планини и морета, граници, часови разлики, национални особености, анонимни щастия и нещастия, съдби. Но въпреки това твоята звездичка продължава да пулсира върху картата, сякаш е далечно трептяща светлина на фар, сигнализиращ, че брегът е близо. Брегът на нечия незнайна човешка душа, до която ще стигнат моите писма. Които може би ще те трогнат, подразнят или оставят безразличен, но най- важното- ще стигнат до теб, Незнайният. Ти ще станеш техният получател. Където и да си- дори насред Атлантика, насред Нищото. Ти вече ще си получателят- адресът. И повече няма да бъдеш Незнаен, защото ще знаеш, че някой ти праща писма, някой вижда как пулсираш върху картата и не си сам.
четвъртък, 16 юли 2009 г.
Писмо до незнайния посетител
Здравей, Незнаен!
Виждам как пулсира твоята звезда върху картата на посетителите на блога ми. Някъде в Атлантика. Не знам кой си. Знам само, че си някъде там, на хиляди километри, седнал пред своя компютър. Между нас има толкова много планини и морета, граници, часови разлики, национални особености, анонимни щастия и нещастия, съдби. Но въпреки това твоята звездичка продължава да пулсира върху картата, сякаш е далечно трептяща светлина на фар, сигнализиращ, че брегът е близо. Брегът на нечия незнайна човешка душа, до която ще стигнат моите писма. Които може би ще те трогнат, подразнят или оставят безразличен, но най- важното- ще стигнат до теб, Незнайният. Ти ще станеш техният получател. Където и да си- дори насред Атлантика, насред Нищото. Ти вече ще си получателят- адресът. И повече няма да бъдеш Незнаен, защото ще знаеш, че някой ти праща писма, някой вижда как пулсираш върху картата и не си сам.
Виждам как пулсира твоята звезда върху картата на посетителите на блога ми. Някъде в Атлантика. Не знам кой си. Знам само, че си някъде там, на хиляди километри, седнал пред своя компютър. Между нас има толкова много планини и морета, граници, часови разлики, национални особености, анонимни щастия и нещастия, съдби. Но въпреки това твоята звездичка продължава да пулсира върху картата, сякаш е далечно трептяща светлина на фар, сигнализиращ, че брегът е близо. Брегът на нечия незнайна човешка душа, до която ще стигнат моите писма. Които може би ще те трогнат, подразнят или оставят безразличен, но най- важното- ще стигнат до теб, Незнайният. Ти ще станеш техният получател. Където и да си- дори насред Атлантика, насред Нищото. Ти вече ще си получателят- адресът. И повече няма да бъдеш Незнаен, защото ще знаеш, че някой ти праща писма, някой вижда как пулсираш върху картата и не си сам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар