сряда, 15 юли 2009 г.

Осмо писмо

Здравейте, мили!

Имате толкова много снимки. Някой ден ще ги разглеждате и ще искате да разберете повече за себе си от тях. Но те са само едни технически изображения- няма да ви кажат нищо повече от това, което е запечатано на снимката и ще "премълчат" цялата съкровеност на детайлите, останали извън фокуса на обектива. Така Саши никога няма да разбере, че не е посмял да се усмихне широко пред обектива, защото предното му зъбче се е клатело и той се е страхувал това клатене да не бъде компроментиращо заснето. Неви пък няма да разбере, че за да я снимаме с новото й якенце, сме се гонили и борили с нея да го облече по целия етаж, сякаш обяздваме прериен мустанг. И накрая, вече облечена насила, аз, скрит зад нея, придържайки я със сетни сили, давам шанс на майка й да направи заветния фотос. Саши няма да разбере цялата екзистенциална дълбочина на тъгата, стаена в очите му- причината, за която е отказът на майка му да му закупи трети поред сладолед в рамките на един астрономически час. Неви пък няма да разбере, че лиричната съзерцателност на погледът й е вдъхновена от чинията, пълна с кюфтета, от които се вдига ароматна пара...И още толкова много зад- и извън- кадърни подробности ще останат невидяни от вас. Но най- важната незаснета подробност ще е точно тази- любовта на снимащите ви мама и тати. Нашата любов е останала зад кадър- анонимна. Но тя е толкова силна, че ви е заснела такива, каквито винаги ще бъдете в нашите родителски очи- красиви в своите най- съкровени, уловими и неуловими мигове!

Няма коментари:

Публикуване на коментар