Няма начин как да чуете диалогът зад този кадър..."Тате!" Мълчание. "Тате-е-е!" Дълбока въздишка на досада: "Кажи бе, Сашко!" "Мисля, че ми се ака!" "Изчакай малко да направя снимката де!"...
...След малко. Тих глас:"Тате!" Шумна въздишка:"Сега бе, Сашко!" Пауза. Виновен глас, примесен с облекчение:"Тате, мисля, че се нааках!"...
...Морето искри с трептящ далечен хоризонт. Бризът навява тиха носталгия... А нечий гащи са наакани. Истинска идилия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар