Тайни агенти

Това е най- новата игра- "тайни агенти"! Тайните агенти са Сашко и Невичка. Тайното им е, че се крият в тоалетната, заключват се и мълчат. Така в един момент става толкова тихо и спокойно, че хич и не искам да разкривам цялата тайност на агентите. Добре ми е, когато са толкова тайни. Защото те са толкова тайни, че чак са тайни и за самите себе си- остават дълбоко засекретени в тоалетната. Толкова засекретени, че днеска се отплеснах и забравих за тях. Чак тръгнах да ги търся. "Брех, къде са тия деца!" Тук деца- там деца! Нямаше ги. А навън валеше. Дали не бяха излезли навън в дъжда!? Невичка беше способна- тя не признава никакви метереологични условия, когато пожелае да ходи на пързалката. Лелииии! Представих си я мокра до кости как се пързаля сам- сама и безпризорна. С големи, тъжни като на бездомно куче очи!...Изревах: "Невиииииииииии!" И получих моментален отговор: "Дааааааа!" А?! Отговорът идваше от...От тоалетната, разбира се! Отворих тоалетната и...Не знам колко свирепо съм ги погледнал, но тайните агенти как само не им се наложи от страх да използват тоалетната по предназначение- признаха си цялата тайна с треперещи гласове: "Играем на тайни агенти!" Гневът ми още си стоеше на точката на кипене и затова, вместо да ги оставя да продължат играта си, изръмжах: "А искате ли да играете на бити агенти!?" Невичка се озъби от страх- в този миг тя беше готова да се отрече от агентурното си минало. Но нямаше нужда. Нямах нищо против тази игра- само трябваше да помня, че агентите, когато ги няма, всъщност ги има, но са под дълбоко прикритие!

Топка не потъва, ти добре помни!

Това е любимата песничка на Невичка. Тя се качва на малкото си столче, застава войнишки мирно с изпъкнало напред коремче и започва да изнася концерт. Прави го просто така- от любов към музиката. Без конкретен повод и причина, дори и без да има публика- тя се изправя и започва да пее: "Неви, Неви паче кай рекаааата. Топката й падна във водата. Неви, не пачи, сузи не нуни, топка на татъъъъва, ти добе помни!" Това е песничката за Неви, която плаче край реката, защото й е паднала топката във водата. Но тя намира морално- волеви сили да надмогне тревогата си и да преглътне бликналите сълзи, защото намира упование в надеждата, че топката няма да потъне. Това е една изстрадана вяра, една изстрадана победа на лирическия герой- победа на Духа!...
...Онзи ден за нещо се разтревожих. И се подразних, че Невичка пак пее, та се дере с цял глас. А аз така исках да се усамотя, за да обмисля нещата, за да си събера мислите. Хванали ме бяха нервите, аха, да ревна от яд и отчаяние...Когато до мен долетя песничката на Неви, която плаче край реката. "...Сузи не нуни( в превод- сълзи не рони). Топка не татъъъъва( превод- не потъва), ти добе помни!"...
Чак сега чувах тези простички детски думи, изпяти с толкова пламенна вяра. И разбрах, че и моят случай е същият- топката наистина е паднала във водата, но...
"...Топка не татъъъъъва, ти добе помни!"
Ще помня!

Интервю със Страхът

Татко Пепи: Страх- не страх, ще ти взема интервю!
Страхът: Страхуваш ли се от мен?
Татко Пепи: А трябва ли?
Страхът: Ако искаш да бъдеш смел, трябва да се страхуваш.
Татко Пепи: Как така- хем да се страхувам, хем да съм смел?!
Страхът: Така! Смел е всеки, който прави нещо, въпреки че се страхува да го направи.
Татко Пепи: Например?
Страхът: Например- Живота. Всеки го живее, макар да знае, че накрая ще умре.
Татко Пепи: Абе, не всеки го живее, ами си умира от страх предварително, още по време на живота...Защо така убиваш хората?!
Страхът: Не ги убивам аз, а те си се самоубиват, като ме предозират. Смъртоносен съм само в свръхдози. Иначе съм полезен- правя човекът човек. Правя го жив!
Татко Пепи: Как пък не! Правиш човекът звяр и по този начин морално го убиваш!
Страхът: Ей, ей! По- полека, Смел Гибсън! Ако не съм аз да те разтреперам, да те поизпотя, щеше ли да усетиш пулса на сърцето си в гърдите, щеше ли да се събудиш от летаргията, от навика, от стереотипа?!
Татко Пепи: Щях!
Страхът: Щеше друг път! Колкото заекът в гората щеше да е заек без вълка.
Татко Пепи: Аз не съм заек...
Страхът: О-о-о-о, зайооооо! Само да ти се озъбя малко и ще станеш, та ще се скъсаш да тичаш по- бързо и от заек!
Татко Пепи: Ти май само това можеш да правиш- да се зъбиш!
Страхът: Аз така си се усмихвам!
Татко Пепи: Веселяк!
Страхът: Ами смешни сте ми- как се страхувате и от усмивката ми!
Татко Пепи: Как да разбирам кога се усмихваш и кога се зъбиш?!
Страхът: По- добре да не разбираш, защото и в двата случая трябва да се страхуваш!
Татко Пепи: Профилактично!?
Страхът: Е, най- накрая се разбрахме! Точно така- профилактиката му е майката!

Интервю с Любовта

Татко Пепи: Откога те търся за интервю, Любов, но ти си неоткриваема...Къде си?
Любовта: В болница...
Татко Пепи: Какво ти е?!
Любовта: Страдам от сърдечна недостатъчност.
Татко Пепи: Как така?!
Любовта: Така! Вече съм нито сърдечна, нито достатъчна.
Татко Пепи: Тогава каква си?!
Любовта: Прединфарктна!
Татко Пепи: Е, стига де, само недей да умираш! Какво ще правим без тебе?!
Любовта: Ще търсите любов по Интернет- в Гугъл, който намира всичко...
Татко Пепи: Ти се майтапиш, но Гугъл наистина намира всичко! Само една дума да му зададеш и...
Любовта: ... И ще ти намери само думи, думи и пак думи! А Любовта не е думи.
Татко Пепи: Дойдохме си на думата- тогава какво е Любовта?!
Любовта: Точно това- прединфарктна сърдечна недостатъчност!
Татко Пепи: Но това си е чиста смърт!
Любовта: Но чиста!
Татко Пепи: Но смърт!
Любовта: Не! До смърт!
Татко Пепи: Ей, ти май не си толкова- "нито сърдечна, нито достатъчна", колкото ми каза, че си?! Беше ми достатъчна убедителна, за да ме убедиш...
Любовта: ...Но недостатъчна, за да те накарам, вместо да пишеш за мен, просто да целунеш жена си, която заспа тази вечер нецелуната до теб.
Татко Пепи: Е-е-е, наистина не я целунах! Но ти защо не ме подсети?!
Любовта: Казах ти- защото страдам от сърдечна недостатъчност...
Татко Пепи: Достатъчно говорихме! Отивам да обичам. И ще го правя...достатъчно. До смърт!

Музикален поздрав: Любе - Позови Меня Тихо По Имени

Неделно училище: Интервю със Смъртта

Татко Пепи: Честно да ти кажа, малко ме е страх да вземам интервю от теб, че ако ти задам някой по- неудобен въпрос и те подразня, не знам какви ще бъдат последствията!...
Смъртта: ...Смъртоносни!
Татко Пепи: Именно!
Смъртта: Е, не съм чак толкова докачлива! Няма да те убия, просто ще ти съкратя живота!
Татко Пепи: Имаш чувство за хумор!
Смъртта: Да, оставаше да нямам- тогава как щях да си върша работата?! Аз не съм като Живота!
Татко Пепи: Искаш да кажеш, че Животът няма чувство за хумор ли?!
Смъртта: Да, казвам го! Животът няма никакво чувство за хумор и се взема много на сериозно- така пропуска да живее и умира.
Татко Пепи: Интересно!
Смъртта: Не, не е интересно, безинтересно е. И трагично!
Татко Пепи: Не се бях замислял...
Смъртта: А, ти и за мен не се замисляш много!
Татко Пепи: Е, не, сещам се отвреме- навреме.
Смъртта: Защото нямаш време!
Татко Пепи: Ами, нямам!
Смъртта: Аз нали ти казах, че ще ти съкратя живота! Първо правя това- вземам ти времето...
Татко Пепи: Ти?!
Смъртта: А кой!?
Татко Пепи: Работата, грижи, проблеми, задължения...
Смъртта: Е, това съм аз де!
Татко Пепи: Не се бях замислял!
Смъртта: И това пак съм аз!
Татко Пепи: Кое?!
Смъртта:...Че не се замисляш!
Татко Пепи: Е, ако постоянно мисля за теб, нали ще откача!?
Смъртта: Няма да откачиш, просто ще ме помниш, че съм навсякъде и всякога...Във всеки миг, във всеки жест, във всяка крачка...Всичко те доближава до мен!
Татко Пепи: Не мога да понеса тази мисъл!
Смъртта: А можеш да понасяш Живота!?
Татко Пепи: Но Животът е Живот!
Смъртта: Не, Животът е умиране!
Татко Пепи: Е, не! Отчайваш ме!
Смъртта: Не, само ти напомням!
Татко Пепи: Добре, ще помня!
Смъртта: И какво запомни?!
Татко Пепи: Е, нали аз задавам въпросите?!
Смъртта: Не, не си разбрал- само аз задавам въпросите!
Татко Пепи: А отговорите?!
Смъртта: Отговорите не са ти нужни, те само ще ти съкратят живота, затова ще ти ги спестя...Засега! Ще бъда милостива...

Руски вълшебни приказки

Боже, колко са вълшебни руските вълшебни приказки! Бях забравил това, докато не започнах да ги чета всяка вечер на Сашко и Невичка. Изведнъж те притихнаха, завладяни от историите за Баба Яга, Кошчей Безсмъртни, Василиса Прекрасна, Принцесата- жаба, Иван- царския син...Погледнах им очите- бяха разширени от любопитство, от почуда и разпалена фантазия. Не можех да си видя моите очи, но бях сигурен, че в този момент и те изглеждаха по същия начин, защото бях не по- малко очарован от прочетеното. Всичко беше толкова самобитно и екзотично руско- едновременно реално и вълшебно. Реалността изглеждаше толкова вълшебна и вълшебствата толкова реални, че Сашко не издържа да не направи коментар...Тъкмо четях за доведените сестри на Малечка- Палечка- Едноочка, Двуочка и Триочка. Сашко възкликна: "Тате, изкаш ли вече ти да си Едноочко, аз Двуочко, а Невичка- Триочка!?" Както винаги- хитър! За себе си остави най- физиологично нормалния приказен образ, а за Невичка- най- ненормалният! Триочка! Егати урода й набута! Макар че, тя, горката, разбрала- недоразбрала, прие офертата безропотно, със сляпо упование в авторитета на Батето. Аз обаче запазих известни резерви към помислите на Сашко и зададох резонният въпрос: "И?!" Сашко сякаш очакваше, че ще му се налага да дава обяснения и започна веднага, с вече готов план за действие...
..."Първо на теб ще ти извадим едното око, за да станеш Едноочко. А после с една бормашина ще пробием дупка в главата на Невичка, където ще й сложим твойто око, за да стане тя Триочка!" Малиииии! Това вече ми заприличваше по- скоро на криминална, отколкото на приказна история. Особено това с пробиването на дупка в челото на Невичка! Ужас! И в същото време ме досмеша, защото, докато Сашко обясняваше как на мен ще ми извадят едното око, Невичка по стар навик, за да не остане по- назад, се обади: "А Нана!?" Е, въобще нямаше да остане по- назад- даже щеше да бъде с едно око по- напред от всички. Тази светла перспектива особено радваше Сашко и той коварно тънко се смееше на нейната незавидна, приказна участ...
...Но пък той не осъзнаваше, че с двете си очи щеше да си остане един най- обикновен, реален герой, в който нямаше да има нищо необикновено и вълшебно- руски приказно вълшебно... Толкова много губеше!