IT прочит на Червената шапчица

Преди много Уиндоус версии, през девет дънни платки в десета, живеело малко момиченце, ползващо никнейм "Червената шапчица", което всички юзъри в Нета наричали така заради червения калъф на таблета му. Един ден майката на "Червената шапчица" помолила дъщеря си да се кънектне с нейната баба, която живеела съвсем сама, вдън мрежите тилилейски. Бабата била много стара и бъгната версия, вече почти офлайн, на която захранването й бавно и безвъзвратно гаснело. Затова майката напълнила флашката на "Червената шапчица" с програми от първа необходимост за бабата и я изпратила до оптичния кабел, водещ към гъстата мрежа. Заръчала й да не се отклонява от кабела и да се пази от злите вируси, дебнещи зад всеки рутер в мрежата. Стартирала "Червената шапчица", но след един клик разстояние, в мрежата я пресрещнал вирус, наречен "Вълкът". "Вълкът" бил най- злонамерената и коварна програма в мрежата, той сканирал много бързо намеренията на "Червената шапчица" и проследил IP адреса на бабата. Така, докато "Червената шапчица" още се лутала из локалните мрежи, "Вълкът" атакувал операционната система на бабата и изтрил завинаги акаунта й, след което за да не бъде разпознат от антивирусната програма на момиченцето, се замаскирал. За целта "Вълкът" променил графичния дизайн на външния си вид, като копи - пейстнал и инсъртнал във фейса си черти от образа на бабата: нейните уши, очи, ръце и уста. Когато "Червената шапчица" най- накрая стигнала до родния сървър на баба си и кликнала на вратата й, тя с изненада установила, че порталът е достъпен и без въвеждане на парола. Влязла вътре, но като видяла баба си, се активирала антивирусната й програма със системно съобщение за открити при сканирането елементи, които са потенциално опасни: уши, очи, ръце и зъби. Затова "Червената шапчица" започнала да задава антивирусни тест въпроси:
- "Бабо, защо са ти толкова големи ушите?"
- "Защото съм си сложила големи PC слушалки, бабиното!"
- "Бабо, защо са ти толкова големи очите?"
- "За да те виждам с по- висока резолюция, бабиното!"
- "Бабо, защо са ти толкова големи ръцете?"
- "Защото по цял ден чатя, бабиното!"

- "Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?"

- "За да ти отрежа с тях захранващия кабел!", отговорил "Вълкът" и след миг конвертирал "Червената шапчица" в МР 3 файл, който изпратил в кошчето на стомаха си. Доволен, с пълно до горе кошче с изтрити файлове, той легнал до една река в режим "заспиване". Тогава покрай него минал системния администратор, който отдавна търсел из мрежата "Вълкът" и все не можел да го улови. Сега трябвало само да натисне клавиш Del, за да изтрие вируса, но решил преди това да възстанови всички файлове от неговото кошче. Така системният администратор спасил "Червената шапчица" и нейната баба, а "Вълкът" поставил като елемент под карантина на антивирусната си програма.

Даваш ли, даваш, гратисджи Йово?

- Даваш ли, даваш, гратисджи Йово,
хубав билет на мобилна контрола?
- Море, контроло, глава си давам,
билет не давам на Градска мобилност!

Отсякоха му и двете надници,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, гратисджи Йово,
хубав билет на мобилна контрола?
- Море, контроло, глава си давам,
билет не давам на Градска мобилност!
Отсякоха му и двете заплати,
та пак го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш, гратисджи Йово,
хубав билет на мобилна контрола?
- Море, контроло, глава си давам,
билет не давам на Градска мобилност!
Перфорираха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава билета,
та я качиха на бърза патрулка
да я откарат долу в Районно,
долу в Районно, Фандъшко село.
Билет Йовану тихом говори:
- Остани глобен, брате Йоване!
- Хайде с глоба, хубав билете!
Очи си нямам от срам да те видя,
надница си нямам да те откупя ,
заплата си нямам акт да ти платя!

Когато днес завият сирени

Когато днес завият сирени
и всички крачки бъдат спрени,
ще разберем ли, че тревожният вой,
зове ни и днес за решителен бой.
За бой срещу всяко малодушие,
срещу вечното ни робско послушие,
за бой срещу съвестите заспали,
срещу всички Отечеството предали.
Или просто ще продължим след 12- тия час,
без да е трепнало нищо в нас.
И ще е напразен на сирените воя,
напразно ще е паднал Ботев в боя.

A улицата вече е пуста и тиха

В детството ни улиците се огласяха до късно,
всяко дете беше охлузено и мръсно,
тичахме след топката лудешки,
разказвахме си тъпи смешки,
скачахме високо на въже и дама,
не спазвахме забраните на мама,
закусвахме филия с бабин мед,
ближехме фунийки вкусен сладолед,
катерехме дървесните корони,
от картон ни бяха рицарските брони.
Всеки караше велосипед,
ходехме на кино следобед,
в локвите пускахме дървена лодка,
всеки майски бръмбар беше находка.
Беряхме череши от чуждия двор,
бяхме неразделни като отбор...
...А днес всички пораснаха безвъзвратно
и никое дете не ще се върне обратно,
улицата вече е пуста и тиха,
затова тъжно завърша ми стиха..

Ако всички лястовици бяха бели

Ако всички лястовици бяха бели,
щяха ли мечтите ни да бъдат смели?!

Ако всички приказки свършваха щастливо,
щеше ли приказното да е толкова красиво?!

Ако всички поетични стихове имаха рима,
щеше ли поезията да е и за слепи обозрима?

Ако всички прошки бяха лесни,
щеше ли да има покаяния чудесни?!

Ако всички замъци и палати мои бяха,
щях ли да имам мила, родна стряха?!

Ако всичко красиво беше очевидно,
нямаше ли на душата да й бъде обидно?!

Речник на съвременното звучене на българските народни поговорки

Мълчанието е злато. – Липсата на речева артикулация е стойностно еквивалентна на благороден метал.

Глас в пустиня. – Звукова артикулация на гласните струни и устната кухина, изпълнена в условията на географска област с липсваща растителност, пясък и високи дневни температури.

Вълкът козината си мени, нрава не. – Вълкът космената покривка по кожата си видоизменя, но съвкупността от душевни свойства и етични принципи – не.

Не е луд тоя, който яде баницата, а тоя, който му я дава.  - Не е с абнормно поведение този, който консумира традиционно тестено изделие, а този, който му го отдава безвъзмездно.

Всяка жаба да си знае гьола. - Всеки представител на разред безопашати земноводни да е запознат с точното местонахождение на водосборния си микробасейн.

Който не работи, не трябва да яде. – Който не упражнява физическа форма на труд, не трябва да инициира храносмилателен процес в стомашночревния си тракт.

Не плюй в кладенеца, от който ще пиеш. - Не слюноотделяй във водосборния басейн, от който ще хидратираш тялото си.

Сговорна дружина, планина повдига. - Консенсусно настроена социална група, топографска релефна земна форма повдига.

Стадо без мърша не може. - Група биологични единици от един вид без разлагаща се трупна маса не може.

От всяко дърво свирка не става. – От всеки растителен вид духов инструмент не става.  

Буря в чаша вода - Метеорологично явление, свързано със силно раздвижване на атмосферата, проявяващо се в ограниченото пространство на съд за пиене на вода.

Една лястовица пролет не прави. – Един вид прелетна птица годишен сезон не генерира.

·        Езикът кости няма, ама кости троши. - Лингвистичната семиотична система кости няма, ама кости фрактурира.

 

·     Казана дума, хвърлен камък. – Речево артикулирана структурна езикова единица, предислоциран в пространството камък.

 

Каквото си дробил, това ще сърбаш. – Каквото си преструктурирал на по- малки частици, това ще консумираш със съответното нечленоразделно озвучаване.

Гладна мечка хоро не играе – Хранително незадоволена биологична единица от хищен вид фолклорен танцов елемент не изпълнява.

Пролет моя, мрачна, есенно дъждовна

Пролет моя, мрачна, есенно дъждовна,
топлината ти е мимолетна и лъжовна.
Де са твойте цветове и птици,
де са твойте лястовичи жици?!
Де са пчелите тънко да жужат,
де са бръмбарите с полет да кръжат?
Нима не знаеш колко хора чакат
щъркелите с човки да затракат?
Нима не знаеш, че цветя красиво умират,
че очи с надежда в слънцето се взират.
Нима не знаеш, че децата са по къщите прибрани,
че са пусти улиците от игри неизиграни?
Къде си, Пролет, силна, бурна,
виж зимата назад се върна.
Нима ще загубиш със зимата двубоя,
нима студа ще надвие на слънцето зноя?
Нима не е останала надежда последна,
нима и пролетта на топлина е бедна?
Нима е време всеки сбогом да взима,
и вместо пролет, да очаква зима?!