топлината ти е мимолетна и лъжовна.
Де са твойте цветове и птици,
де са твойте лястовичи жици?!
Де са пчелите тънко да жужат,
де са бръмбарите с полет да кръжат?
Нима не знаеш колко хора чакат
щъркелите с човки да затракат?
Нима не знаеш, че цветя красиво умират,
че очи с надежда в слънцето се взират.
Нима не знаеш, че децата са по къщите прибрани,
че са пусти улиците от игри неизиграни?
Къде си, Пролет, силна, бурна,
виж зимата назад се върна.
Нима ще загубиш със зимата двубоя,
нима студа ще надвие на слънцето зноя?
Нима не е останала надежда последна,
нима и пролетта на топлина е бедна?
Нима е време всеки сбогом да взима,
и вместо пролет, да очаква зима?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар