всяко дете беше охлузено и мръсно,
тичахме след топката лудешки,
разказвахме си тъпи смешки,
скачахме високо на въже и дама,
не спазвахме забраните на мама,
закусвахме филия с бабин мед,
ближехме фунийки вкусен сладолед,
катерехме дървесните корони,
от картон ни бяха рицарските брони.
Всеки караше велосипед,
ходехме на кино следобед,
в локвите пускахме дървена лодка,
всеки майски бръмбар беше находка.
Беряхме череши от чуждия двор,
бяхме неразделни като отбор...
...А днес всички пораснаха безвъзвратно
и никое дете не ще се върне обратно,
улицата вече е пуста и тиха,
затова тъжно завърша ми стиха..
Няма коментари:
Публикуване на коментар