Задушевни въпроси

Ако душата ми беше пиано...

Щеше ли, дори то да свири фалшиво,

да повярваш, че може да звучи и красиво!?

Ако душата ми беше картина...

Щеше ли, дори тя да е нарисувана с мрачни краски,

да повярваш, че копнее за слънчеви ласки?!

Ако душата ми беше сълза...

Щеше ли, дори тя да блести тъжно в очите,

да повярваш, че отразява на утрото лъчите?!

Ако душата ми беше усмивка...

Щеше ли, дори тя да е безмълвно горчива,

да повярваш, че това я прави красива?!

Ако душата ми беше храм...

Щеше ли, дори той да е самотно празен,

да повярваш, че само за теб е запазен?!