сред тишината на хоризонта далечен-
залезът умира за кой ли път
и затваря кръговратът вечен.
Свършва денят, започва нов...
Тик- так, тик- так. Стрелката не спира.
А някъде някой, без да е готов,
с уморена усмивка, красиво умира.
Пресича линията между тук и отвъд,
сред тишината на хоризонта далечен
и тръгва бавно по обратния път
към дома, изгубен и вечен...
Послепис: Тези стихове за посветени на Татко, дядото на Саши и Невичка, който вчера щеше да има Имен ден и можеше да бъде заедно със своите внучета...Щастлив!
Няма коментари:
Публикуване на коментар