Вълните изтриха стъпките по пясъка,
вятърът заглуши на чайките крясъка,
последният кораб от брега отплава,
само едно момиче на плажа остава...
Момиче с очи, в които залезът тлее,
с глас, който като нежен ромон се лее,
с коса, сплетена от ветрове далечни,
с къдри, буйни като стихии речни,
с устни, по- чувствени от влюбен стих,
с лице, сякаш рисувано с нежен щрих.
Това е Есента - самотно момиче на плажа,
стъпваща тихо с капките дъжд по паважа,
откъсваща лист по лист спомена за лятото,
отлитаща на юг с уморените криле на ятото.
Есента е тук като неканен гост в къща,
като носталгия, която с болка се завръща,
като последен акорд на красива песен,
като последна Любов, наречена Есен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар