Огънят и Водата

С риск да угасне, да се погуби,

Огънят във Водата се влюби...

Животът му, горяща клада,

потърси в нея нежна прохлада,

душата му, пламтяща рана,

намери в нея утеха мечтана.

"Готов съм да умра, завинаги да угасна,

но да докосна душата ти прекрасна!",

изрече Огънят
и протегна пламнали от страст ръце,

за да докосне с трепет водното лице.

Но когато във Водата цял се потопи,

сякаш глътка нежна смърт отпи

и силата на живота му, горяща клада,

започна тъжно, бавно да отпада,

с въглени от догаряща обич да тлее,

прегърнал Водата, която красиво се лее..