IT поезия

О, любима, прекрасна моя дама,

как да опиша чувствата си 

с текстобработваща програма?

Щом те съзра, Уиндоус ми забива,

а да говоря с живи хора не ме бива.

Чуваш ли на сърцето ми нежния зов?!

Погледът ми гасне - търн оф,

дъхът ми аварийно спира,

и не може да се рестартира,

всяка наша среща, макар и кратка,

ме докосва дълбоко, до дънната платка,

душа ми се вълнува като кораб на рейд,

любовта ми плаче за нежен ъпгрейд,

потя се, антивирусната ми се включва,

но и тя не знае какво в душа ми се случва.

Душата ми е зов, душата ми е стон,

сякаш заразена е с Троянски кон,

копнея ръката за здравей да ти стисна,

и ентър за сърцето, ако мога да натисна,

вляза ли там, знам как да те хакна,

но не става и само очите си плакна,

Затова всеки ден на Господ се мола,

да ми даде за сърцето ти парола,

или поне свише да получа 

за Уай Фая ти ключа...

Обаче ситуацията е шах и мат,
Господ отдавна е извън обхват...

Бог високо, сървър далеко,

само Гугъл знае, че ни ми е леко!

Но и той не знае къде в интернетната безбрежност

можеш още да намериш килобайти нежност.