с поздрави от внучката ми драга,
снимала се пред старинен замък,
с крепостни стени от камък..
А днес пък внукът ми в Париж,
пише: "В Сорбоната съм, виж!",
около него паркове, алеи за разходка,
снимал се на Сена с лодка.
Друго внуче от Венеция, на карнавал,
праща снимки с маскен бал...
А в наше село пълна скука,
как да пратя картичка оттука.
Да им пратя снимка с пръча
и аз до него как се пъча!?
Или да снимам Шаро псето,
как захапал е ухото на прасето?!
Или старата върба в двора,
с овцете, блеещи в обора?
Дали пък да не снимам къра,
как нивата ора с катъра?!
Или петелът как скача на кокошките
и за фон - ливадата с овошките...
Или магарето, което реве на кръгъл час,
как дреме на дувара котаракът Спас.
Това е...
на телефона камера имам,
ала няма какво да снимам.
Наше село не само е незабележително,
а и по- страшно - вече е безжително!
Затова едното селфи ми остава,
баба сама пред камера застава.
Ще се снимам смело,
сама, насред село,
с поздрав най- сърдечен,
от абонат на самота обречен!
Какво пък,
пак не е като без хич,
по- добре на Париж
от аристократичния му кич!
Няма коментари:
Публикуване на коментар