Нямам силни думи поезия да пиша,
но в мълчанието ми бурен вятър диша.
Всяка премълчана дума, всяка мисъл моя,
е вълна, разбиваща се с грохот в прибоя.
Всяко мое изказано без думи изречение,
е като стихията на речното течение,
всяка моя ненаписана точка и запетая,
е пълна с тишина самотна стая,
всяко мое тревожно многоточие,
е дуло, насочено в слепоочие,
всяко мое междуредие и пауза,
е изгубена, красива кауза.
Затова поезията ми, макар със знаци необозрими,
ще бъде написана с най- истинските рими.
Защото поезията не се пише с думите мастилни,
а с делата и стихиите на чувствата ни силни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар